Kрай на COVID добавките, по-висок таван на дълга и намаляване на партийната субсидия: Ще се стигне ли до ограничения на разходите?

Дефицитът е висок и се налагат мерки за неговото намаляване. Вероятно сме и на прага на процедура по свръхдефицит, която ще бъде обявена от ЕК в сряда. В началотo на работната седмица управляващите обявиха няколко нови мерки за ограничаване на разходите, извън вече анонсираните преди няколко седмици. Сред тях са прекратяването на автоматичното увеличение на заплатите в държавния сектор и въвеждането на таван на възнагражденията, така че никой да не получава по-висока заплата от президента. Предвижда се и 10% намаление на разходите за персонал.

Сред обявените мерки е и решението COVID добавката към пенсиите вече да не се индексира, а за новоотпуснатите пенсии тя изцяло да отпадне. Управляващите предлагат и увеличаване на тавана на държавния дълг, за да може да бъде изтеглен нов дълг за разплащане на проекти по ПВУ. Беше анонсирано също намаляване на партийната субсидия от 4 на 3 евро на получен глас.

"България има един огромен проблем - демографията. Когато се наложи да се пести отнякъде, фокусът много често пада върху пенсионерите, макар и с уговорката, че COVID добавката беше социално плащане, което донякъде изкриви пенсионния модел", коментира икономистът Кузман Илиев. 

Процедурата на ЕК заради свръхдефицита е процедура на рязане, заяви икономистът доц. Щерьо Ножаров

По думите му постоянното насочване към парите на пенсионерите и майките е отказ от по-задълбочено мислене. И беше категоричен, че когато поставяме различните приоритети на "кантара- благосъстоянието на българските граждани и оцеляването на най-уязвимите социални групи заслужават повече внимание, повече въображение и повече политическа воля". "Особено при положение, че администрацията остава нереформирана и има автоматизми, които се надявам да отпаднат. Именно този автоматизъм направи скока на разходите извънреден, отвори се дупка и предизвика вдигане на осигурителните прагове, което са данъци", посочи Илиев. 

Според икономиста Никола Янков трябва да разделим социалните помощи от пенсиите. "Едното няма нищо общо с другото. Пенсионният модел - и това беше заявено при обявяването на мярката за отпадането на COVID добавката, която трябваше да бъде временна и да изтече още преди пет години,  трябва ясно да се разграничи от социалните плащания", подчерта той. 

Икономика и политика: Управляващите със заявка дефицитът да бъде в "контролирани рамки"

И допълни: "Трябва веднъж завинаги да разделим социалните помощи от пенсионната система, защото в противен случай се получава уравниловка. Хората, които се осигуряват, и тези, които не се осигуряват, накрая получават едни и същи пари от държавата. Те не могат да разберат какви са тези пари - пенсии ли са, добавки ли са, индексации ли са, подаръци ли са, коледни помощи ли са. Виждат, че получават една сума на месец и смятат, че това е пенсията им. Но не - това не е пенсията им". 

Според него трябва много ясно да се казва, че тези, които се осигуряват, ще получават по-високи пенсии, за да се стимулира процесът на осигуряване. "Не бива хората да се „скатават“, защото това е вредно най-вече за самите тях", категоричен е Янков. 

По отношение на намаляването на администрацията той изтъкна, че в България около 500 000 души получават заплати по един или друг начин от държавни и общински структури. "Останалите около 2,5 милиона работещи българи издържат тези 500 000 души. Трябва да ни е ясно, че държавата не дава пари - тя ги взима. Когато говорим, че държавата трябва да има по-щедър социален модел, всъщност казваме, че трябва да се повишат данъците и осигуровките на работещите 2,5 милиона българи, за да издържат всички останали. Това е разговорът, който трябва да се води. Ние, работещите хора, трябва да сме съгласни да плащаме повече социални осигуровки и данъци. Част от тях вече ще бъдат увеличени от август, а догодина най-вероятно ще има още едно увеличение", прогнозира икономистът. 

Харчи ли държавата повече, отколкото може да си позволи

По отношение на процедурата по свръхдефицит, която се очаква да обяви ЕК, Кузман Илиев беше категоричен, че "ние практически вече сме в такава процедура". "Не бива да има паника, защото около десет държави в ЕС също са в процедура по свръхдефицит. Не казвам, че това трябва да бъде норма, но когато Франция, Италия и други държави са в такава ситуация, тя започва да се възприема като нещо обичайно. Проблемът е, че държава, която влиза в еврозоната и претендира да бъде модерна европейска икономика, търпи имиджов удар. Рисковата премия за България се увеличава и се губи част от свободата за провеждане на собствена икономическа политика", обясни икономистът. 

Според него, ако средствата от Брюксел бъдат забавени или отказани поради неизпълнени реформи, това ще постави бюджета под сериозен натиск. "Става дума не само за Плана за възстановяване и устойчивост, но и за средства от Фонда за справедлив преход, предназначени за региони като Старозагорския, където има въглищни централи. Затова правителството е притиснато. То няма много опции - трябва да взема дълг, да пълни хазната и да предприема ограничителни мерки. Именно затова се увеличават и осигурителните прагове, което натоварва средната класа", подчерта Илиев. 

Темата с мерките на кабинета в „Твоят ден” по NOVA NEWS коментираха и икономистът Димитър Събев и старши икономистът в “Отворено общество” Георги Ангелов.

"Ако видим данните за последните две десетилетия, преди пандемията всяка година новият дълг беше под 2 милиарда евро. След пандемията това се повиши до около 4,5 милиарда евро, а миналата година скочи на 10 милиарда евро. Тазгодишният проектобюджет предвиждаше 11 милиарда евро. Миналата година имаше рязък скок, от който трябва да се върнем обратно. Трябва да влезем в нива, които са били нормални. Ако тези 3,8 милиарда евро дълг, който се предвижда да изтеглим, са за цялата година, това би било положителна стъпка в правилната посока и би довело до известна нормализация. Но ако са само за първото полугодие и след това има още дълг, тогава ситуацията е различна", коментира ситуацията с новия предвиден дълг Ангелов.

Той припомни, че по еврофондовете и по ПВУ първо плащаме проектите, а след това Европейската комисия ни възстановява средствата. "Понеже сме се забавили, ситуацията е по-различна. По принцип правим реформите, получаваме парите и след това изпълняваме проектите. Но ние се забавихме, не сме получили средствата и сега едновременно трябва да изпълняваме проектите и да правим реформите, като евентуално през август средствата ще ни бъдат възстановени. Затова в момента е необходим оперативен капитал, с който да се плащат тези проекти. Ако не ги платим, няма как да отчетем разходите и фактурите, за да получим впоследствие средствата от Европейската комисия", подчерта той. 

 Икономистът Димитър Събев коментира, че по принцип проектите по ПВУ са важни за икономиката на България. "Беше допусната грешка тези проекти и тяхното финансиране да бъдат включени в националния бюджет. Така нашите дефицити и бюджетни процедури зависят от това дали ще дойдат средства от Европа. Според мен това е неустойчив подход", подчерта той. 

По думите му, ако действително тези средства бъдат привлечени от външните пазари и бъдат използвани за инвестиции и капиталови разходи, би трябвало да се очаква по-силна икономическа динамика в България до края на годината. "Ако тези пари наистина се завъртят в българската икономика и операцията на правителството се окаже успешна, вероятно ще видим ръст на БВП и всички ще казват: „Ето, правителството увеличи икономическата активност“. Това обаче е като малка инжекция, но основният проблем остава", допълни той. 

И подчерта, че тези 3,8 милиарда евро нов външен дълг не би трябвало сами по себе си да ни притесняват, ако не бъдат увеличени значително до края на годината.

Повече по темата гледайте във видеата.