Какво липсва в управленската програма на правителството според КНСБ

Управленската програма на правителството е амбициозна, дава правилна посока на развитие, но в същото време не изгражда в достатъчна степен социалния договор, необходим за нейното осъществяване. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция.

Димитров изрази притеснение, че в програмата липсва политика по доходите. Инвестициите и износът трябва непременно да бъдат финансирани, както и да бъдат посочени конкретни числа и срокове за проектите.

„В програмата виждаме посока на модел за развитие, който включва възстановяване на индустриалния потенциал, повече инвестиции и иновации, технологична модернизация, заявки за развитие на образованието, по-достъпно здравеопазване и по-ефективна държава“, посочи Димитров. По думите му допълнителни позитиви се виждат и в комплексните мерки за ограничаване на сивата икономика, чрез което да се повиши събираемостта на данъчно-осигурителните приходи.

Какви са различията и исканията на социалните партньори за размера на минималната заплата

„Имаме въпроси по отношение на фискалната консолидация и поддържането на последователна настойчива политика по отношение на държавния дълг – дали тя е поносима, начинът, по който се залага, не личи съвсем ясно в програмата, но от допълнителните разговори, които сме имали по Бюджет 2026 и особено по проектобюджета за 2027 г., имаме опасения за по-стръмна от възможната и необходимата фискална консолидация, която би охладила икономиката допълнително и би създала риск за растежа и риск от рецесии“, обясни президентът на КНСБ.

По думите му е позитивно използването на метода разходи-ползи при изпълнението на национално финансираните публични инвестиции, като се приоритизират капиталовите разходи с висока добавена стойност. „Най-важното ни притеснение е, че икономическата политика в програмата не залага в необходимата степен на потреблението като основен фактор на растежа. За нас това е притеснително. Не че не трябва да бъдат развивани и останалите два компонента – инвестиции и износ, но със сигурност не виждаме политики, които могат да стимулират потреблението“, категоричен беше Димитров.

Според КНСБ вторият съществен негативен елемент е липсата в програмата на политика по доходите. Какво ще се прави в публичния сектор с доходите остава неясно, смята президентът на синдиката. „Стимулирането на потреблението не е желание на КНСБ. То е императив. Ако нямаме стимул на потреблението през капиталовите разходи на правителството в рамките на това да оптимизира дефицита и ръст на доходите, който да поддържа потреблението, тези рискове на макрониво са реални. Ако няма ръст на доходите, цените ще бъркат все повече в джоба на хората и ще стигаме все по-драматично до усещането, че обедняваме, което ще бъде реално“, предупреди синдикалистът.

Според него третият проблем в управленската програма е разминаването между мащаба на заявените цели и конкретността на механизмите за съответните мерки. Липсват ресурсни разчети, междинни резултати и критерии как ще се изпълнят тези амбициозни цели и приоритети, подчерта Димитров.

„За нас измерителят трябва да бъде реалният резултат – достъп до услуга, намалена бедност, запазено или създадено качествено работно място, по-добра кадрова обезпеченост“, категоричен бе той.

Четвъртият дефицит според оценката на КНСБ е недостатъчното включване на труда като пълноправен участник в икономическата трансформация. „В редица политики отношенията са конструирани между държавата, бизнеса и инвеститорите. Смятаме, че индустриалната, дигиталната, енергийната и административната трансформация трябва да имат и социални измерения“, заяви Пламен Димитров.   

„Ако няма стимулиране на управлението, ще тръгнем надолу икономически. Това значи, че безработицата ще растем, няма да имаме растеж в предприятието, няма да има достатъчно пари за заплатите, дори и за тези, които получаваме, а цените по друга линия - линията на петрола - ще тръгнат нагоре и няма да може да ги посрещнем“, допълни още той.