Очаква се тя да достигне 31,2% от прогнозния БВП на страната през тази година

Сивата икономика в България се очаква да достигне 12,9 млрд. евро или 31,2% от прогнозния БВП на страната през 2013 година, сочат данните от доклад на Visa Европа. Проучването „Сивата икономика в Европа 2013 – електронните плащания като средство за справяне със сивата икономика” показва, че това е най-големият дял на сива икономика сред всички 31 европейски държави, включени в проучването. 

 

Сивата икономика в Европа е на обща стойност 2,1 трлн. евро, което се равнява на 18,5% от БВП на континента. Според изследването сивият сектор намалява за десета поредна година. Основните причини за съществуването на скрита икономика са недекларираните плащания в брой за работни заплати и непълната отчетност на приходи от страна на бизнеса.

 

През 2011 година нивата на сива икономика в България намаляват от отчетените тогава 33% от БВП на страната. През 2011 година сенчестият сектор в Европа се равнява на 19,5% от икономиката на континента. Подобно на 2011, през 2013 година сивата икономика в Швейцария, Австрия, Холандия и Великобритания е в диапазона 8-10% от БВП и достига до и над 30% от БВП в България, Хърватия, Литва и  Естония. Браншовете, които в най-голяма степен допринасят за високите нива на сенчестия сектор, са строителство, търговия, производство, туризъм и транспорт.

 

„Във времена на криза, нарастваща безработица, ниски доходи и несигурност за бъдещето все повече хора са склонни да не декларират извършваните от тях дейности”, коментира Стив Пери, търговски директор на Visa Европа.

 

Недекларираният труд е в основата на 2/3 от сивата икономика в Европа. Останалата 1/3 е резултат от непълната отчетност от страна на бизнеса. Според доклада прилагането на конкретни мерки за справяне с двете проблемни сфери ще доведе до положителна промяна. На първо място сред възможните действия е популяризирането на електронните плащания.

 

Проучването сочи, че ако електронните разплащания се увеличават със средно 10% в продължение на пет последователни години, сивата икономика може да спадне с до 5%. Фокусиране върху секторите, които в най-голяма степен не отчитат приходите си от продажби, може да доведе до 1/10 спад на сенчестия сектор в Европа (над 200 млрд. евро). Това ще бъде полза за всички неволни участници в сивата икономика, които не печелят от занижената отчетност на търговците.

 

Проучването подчертава ясната взаимовръзка между размера на сивата икономика и популярността на електронните плащания. В страни, където електронните плащания са широко използвани, както е например във Великобритания, размерът на сивата икономика е значително по-малък, отколкото в държави като България, където електронните плащания не са така разпространени. Във Великобритания, където сивата икономика се равнява на около 10% от БВП, 1 на всеки 3 паунда се харчи с карта Visa спрямо 1 от всеки 33 лева в България.

 

Пример за ефективността на електронните плащания за справяне с неотчетените приходи от продажби е връзката между броя на пазаруващите онлайн и размера на сивата икономика. По данни на Евростат през миналата година едва 9% от българите са пазарували онлайн спрямо 73% от жителите на Великобритания. Като се фокусира върху търговията на дребно, докладът показва, че електронните плащания при онлайн пазаруването водят до прозрачност, ограничават неотчитането на приходи от продажби и противодействат на сивата икономика.

 

Сред предлаганите мерки е популяризиране на електронното правителство, най-вече възможността за заплащане на различни публични услуги онлайн. С това докладът показва на правителствата как да реализират потенциала на електронните плащания и да противодействат на сивата икономика.