Как двама популисти успяха да разгневят Брюксел

През изминалите дни двама популисти от две различни държави дръпнаха Брюксел за опашката и се погрижиха да разбунят духовете. Европа се възмути от посещението на гръцкия министър-председател в Москва. А Алексис Ципрас имаше добра причина за тази визита. За Владимир Путин пък това бе въпрос на оцеляване, коментира германското издание „Зюддойче Цайтунг”. 


Преди и сега. Прилики и разлики. Минаха две години, откакто в разгара на банковата криза кипърският финансов министър Михалис Сарис забърза към Москва с надеждата да получи помощ. Европа бе възмутена, а Москва искаше бъде ухажвана като булка. Това обаче не ѝ помогна: богатите клиенти на кипърските банки, сред които много руснаци, изгубиха част от състоянието си, а Сарис - своя пост. 


Сега Европа се възмущава от посещението на Ципрас в Москва. Но той и господарят на Кремъл имат твърде много общи интереси, за да устоят гърците на изкушението. Ако една страна е изправена пред зееща пропаст, ясно е, че нейното правителство ще говори с всички, които могат да й попречат да пропадне. 

 

Ако Атина иска да проведе исканата приватизация, тя ще има нужда и от купувачи. Москва се интересува от гръцките пристанища и експлоатацията на петролните и газовите находища, за които се смята, че има на крайбрежието, и така за в бъдеще да постави не просто със стъпалото си, а целия крак в Европа.


Не бива да се пренебрегне и фактът, че и двамата лидери имат сходни проблеми: липса на долари и евро. Санкциите ограничават достъпа на руските банки до международните капиталови пазари. Изправен пред избора дали със своите резерви да спаси собствените си банки, или индиректно - европейските, Путин няма какво да му мисли. 


Също толкова важна е и политиката. И Путин, и Ципрас имат конфликт с Брюксел. Путин - заради анексирането на Крим и войната в Донбас. Ципрас - заради гръцките дългове. А нито един от двамата популисти не би оставил да му се изплъзне шансът да подразни малко ЕС и дори да го притисне. 


Картините от посещението не струват почти нищо, а в същото време са безценни. Те ни оставят с впечатлението, че Москва в никакъв случай не е изолирана, а Европа от своя страна е толкова слаба, че членките ѝ ходят в Кремъл като просители. 


В дългосрочен план става дума за много повече. Примерът „Украйна” разкри колко силно действа гравитационното поле на ЕС. То достига до области, които Путин приема като сфери на руско влияние. На тази атрактивност Москва няма с какво друго да се противопостави, освен с подкупи и насилие. Първо тя даде на украинския президент Виктор Янукович 15 милиарда, за да не подпише споразумението за асоцииране с ЕС, а след това нейните войници анексираха Крим.


ЕС, от своя страна, разгръща своята сила чрез общи правила и конкуренция. А така господарят на Кремъл вижда статута на Русия като велика сила застрашен.

 

С анексията на Крим страната нанесе тежък удар върху Запада. Наскоро Путин разкри как точно е било планирано това. Припомнете си във видеото!