На хоризонта – остров Ливингстън

Целият кораб, с който пътуваме в Антарктика, спи. Ранобудниците като нас пренебрегват съня и изпреварват всички. 4 сутринта е. Всъщност истинска нощ тук няма. Почти през цялото денонощие е светло. На Антарктида е полярно лято, а дните са изключително дълги. Рано са се събудили и китовете. Да ги улови обективът е почти невъзможно. Бързи са и не знаеш откъде ще се появят. Все пак ги запечатваме на кадър. 

Обръщаме се, а пред нас изплува остров Ливингстън. Той е сред първите земи в Антарктика, открити от човека преди повече от 195 години. Озарен е от огнена светлина. Такива цветове не се виждат всеки ден. Ранното ни ставане е възнаградено! И то защото рядко може да се насладиш на такъв изгрев и спокойно време. Особено лоша слава има местното ливингстънско време. „Бялото заслепяване” е често, а виелици могат да се случат през всеки сезон. Според австралийския алпинист Деймиън Гилдей Ливингстън има може би най-лошото време в света. А според българския алпинист Дойчин Василев, ако Хималаите имаха времето на Ливингстън, човечеството отдавна да е забравило за тях.

Ливингстън е част от южните Шетландски острови. На него се намира българската база „Св. Климент Охридски”. Дълъг е 73 километра, широк между 5 и 36 километра. Най-високият връх е висок 1700 метра и се казва Фрисленд. Насладете се на прекрасните гледки и айсбергите, които плуват на свобода...