Учител - призвание или професия?

След протеста на родителите екип на NOVA потърси мнението и на самите учителите. Съгласни ли са да са наблюдавани постоянно с камери или да доказват с тест психическото си състояние и къде се къса връзката между родител-дете и учител? 

Да си детска учителка е призвание, а не професия. Това разказва дългогодишната учителка в детска градина Таня Петрова от Монтана. Отскоро жената е пенсионер, но въпреки това следи внимателно протестите на родителите и техните искания, едно от които е въвеждане на видеонаблюдение.

"Това не може да бъде като един популярен формат Big Brother, защото се създава изкуствена среда. Ти знаеш, че си наблюдаван, но детето не го знае това", смята тя.

Същото е и с психотестовете, на които да се подлагат учителите в детските градини.

"Да, ти покриваш някакъв психотест, но винаги има ситуация, която може да те извади от равновесие. Случвало ми се е. Поемам дълбоко въздух, моля помощник-възпитателя да влезе само за пет минути, аз излизам на терасата, дишам малко дълбоко, освежавам се и влизам - това е", разказва Таня Петрова.

И след глътката въздух продължавала да учи и възпитава. Дори и при групи с по 35 деца, тя твърди, че винаги успявала да се овладее. Въпреки дългогодишната си практика, бившата възпитателка така и не успяла да свикне с отношението на някои родители.

"Не може да влизаш в детското заведение с лошо настроение и да си буташ детето и да казваш хайде, че ми омръзна да ми плачеш по пътя или нещо от този род. Или пред детето да имаш някакви претенции и да ги предявяваш с повишен тон. По този начин и то ще се обърне след това към учителя", казва учителката.

Според нея нито камери, нито психотестове ще променят нещата. Госпожа Петрова е категорична, че вратата на детската градина е плътно затворена за нея.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.