Това смята изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов
Вече повече от седмица бизнес, държава и синдикати обсъждат мерки, с които да подпомогнат икономиката ни да "издържи" в настоящата ситуация. Работодателите искат "глътка въздух", служителите заплатите си, а държавата да продължи да получава приходи в бюджета. В събота трите страни постигнаха частичен консенсус как трябва да се действа. Останаха няколко искани от бизнеса промени, които вероятно ще бъдат приети в началото на идната седмица.
Борисов: 81 държави са поискали финансова помощ от МВФ (ВИДЕО)
Какви са мерките, как ще действа бизнесът и ще излезем ли от настоящата ситуация с икономика, която не е "заразена" толкова силно, economic.bg разговаря с Евгений Иванов, изпълнителен директор на най-голямата работодателска организация в страната - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
- Г-н Иванов, вчера държавата, бизнесът и синдикатите обсъдиха постановлението, през което държавата ще подкрепи бизнеса и работниците. Можем ли да обобщим какво се включва в него и защо беше подкрепено отчасти от работодателите?
- Хронологията е следната. В петък разглеждахме проект на постановление за мярката "60/40", на стойност 1 млрд. лв., чрез която ще се подпомага изплащането на заплатите на предприятия в затруднено положения. В нея подходът беше много различен от този, за който се договорихме вчера (събота, 28 март). В текстовете от постановлението от петък подходът беше следният – има списък от сектори, които могат да бъдат бенефициенти по мярката "60/40" и само предприятия, които са в тези сектори с код по КИД могат да кандидатстват, другите не. И това беше единственият критерий.
След дълги обсъждания, в петък решихме, че трябва да има по-обективен подход и се разбрахме държавата да подготви нов вариант, в който да бъдат отчетени и нашите искания. Вчера (събота) получихме от държавата вариант, който предвиждаше следното – един списък с предприятия в сектори, които със заповед на министъра на здравеопазването са затворени, които няма нужда да доказват нищо, защото щом са затворени със заповед, имат достъп до мярката.
Социалните партньори ревизираха мярката „60:40“ в подкрепа на бизнеса
Получихме и друг списък, с втори вид предприятия, които преустановяват работа изцяло или частично, защото имат нетен спад на продажбите. И държавата беше предложила да има праг, според който да се докаже, че има спад на нетните приходи от продажби - повече от 25%, и тези предприятия да имат достъп до мярката. Държавата предлага сравнението да е месец март 2020 г. спрямо осреднения период януари-февруари 2020 г.
Но според нас двата параметъра са силно дискриминационни. Първият – 25% спад на продажбите е много висок праг. Ако си стигнал до този процент, ти си „умрял“ и няма защо да те съживяват, това предприятия няма смисъл да бъде подпомагано. По предложение на КРИБ намаляването на прага до 20% дава възможност предприятието да бъде спасено. По него се водеха много дебати и един по един социалните партньори го приеха, след което го прие и министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.
Другото предложение беше относно периода на сравнение. Януари месец винаги е слаб, дори в учебници пише, че е слаб месец за бизнеса. И когато сравним слаб резултат със слаб резултат, няма да се докаже и 5% спад в оборота. Затова тази мярка аз лично определих като силно дискриминационна. Защото има много предприятия, които имат тежка сезонна зависимост и тези предприятия на практика ще бъдат изключени заради периода на сравнение. Затова предложих то да се прави на годишна база – март 2020 г. спрямо март 2019 г. или 1/12 от цялата минала година. Предложих от тези варианти да си избере държавата. В крайна сметка със социалните партньори се обединихме да бъде март спрямо март миналата година. Това ни даде възможност да подкрепим частично мярката, защото държавата прие предложенията на КРИБ.
- Защо остава тогава думата „частично“?
- Защото в частта държавна помощ по схемата "60/40" не ги подкрепяме. Смятаме, че тази мярка, в този вид няма да работи. Има фирми, които трудно могат по тази схема да си подпомогнат заплатите, защото когато една голяма фирма е бенефициент по мярката, тя винаги има ликвидност, с която може да покрие плащанията между месеците. Докато малкият бизнес живее месец за месец. Откъде собственик на малка фирма ще вземе пари, ако няма ликвидност, да покрие заплатите преди държавата да му е превела следващия транш? Сметката му не излиза. Синдикатът КТ „Подкрепа“ изцяло тук ме подкрепи и изнесоха данни от техните федерации, че при 60/40 работодателят предпочита да съкрати работници, отколкото да плаща заплати.
Тристранката обсъжда отново засегнатите от извънредните мерки фирми
В Закона за извънредното положение обаче е записано именно 60/40 и сега очакваме и сме поискали спешна поправка в него. Тристранката не може да промени закона.
- Какви варианти предложи КРИБ за промяната на тази мярка?
- КРИБ още в петък предложи три варианта. Първият е да остане съотношението 60/40, но държавата да поеме осигуровките, които иначе трябва да плати работодателят, пак в съотношение 60/40. Този вариант беше силно подкрепен от КНСБ, които заявиха, че той ще работи. Законът може да бъде променен и това да бъде прието, тогава не трябва да се пипа нищо, а само да се добавят осигуровките. Това, според нас, е най-работещият вариант.
Вторият вариант, който ще бъде малко по-трудно приет от държавата, е разпределението на процентите да бъде 80/20. Тогава вече Вашият работодател ще има пари, тъй като ще трябва да осигури много по-малко средства, отколкото при схемата 60/40.
И третият вариант е най-неприятен и за работодателите, и за работниците. При него държавата се съгласява да бъдат намалени заплатите в предприятията за периода на кризата. Както, например, направиха във футболен клуб „Барселона“ и си намалиха заплатите.
Велев: България рискува да си вкара автогол заради коронавируса
- На кой от тези варианти се спря държавата и тук ли е причината, че „частично“ подкрепяте мерките?
- Тук е. Но проблемът е, че правителството не може да приеме нито един от тези варианти, докато не бъде променен законът. Това е работа на парламента. В момента в него е записано 60/40 и осигуровките се плащат изцяло от работодателя. Той трябва да се промени в един от тези три варианта, които предлагат работодателите. Най-работещ и бърз е първият и той е в рамките на този бюджет, не трябва да се дават допълнително пари.
Този вариант е полезен, защото всеки участник в схемата получава повече разполагаем доход – работникът ще получи повече, работодателят ще има повече пари за заплати, а фискът от единия джоб ще премести осигуровките веднага в другия, в НОИ. Ако трябва да ги плаща работодателят, той по закон може да ги начисли, но да не ги плати или да ги плати след шест месеца. Както каза премиерът Борисов, има спад в приходите от осигуровки и трябва спешно да пълним НОИ. Ето го – това е вариантът. По този начин около 120-150 млн. лв. ще влязат моментално в НОИ, защото държавата ще ги извади от единия джоб и ще ги сложи в другия.
- В крайна сметка, за които и от вариантите да се съгласи държавата, трябва да има промяна в Закона за извънредното положение?
- Задължително трябва да има промяна в закона. Те не могат да вземат решение, защото това не е нито прерогатив на вицепремиера, нито на министъра. Тези варианти са изпратени отдавна и са записани в протокола от заседанието, тоест са официални. Но парламентът трябва да реши, така че когато се свика, ние ще изготвим официален документ, в който да има на хартия трите предложения и те да си изберат едно от тях.
Бизнесът иска държавна финансова помощ за всички фирми със загуби от над 20%
- Кога може да се свика парламентът, според Вас?
- Трябва да стане максимално бързо. Тогава трябва да се разгледа и друга точка – станалото вече ноторно известно неплащане – ние го наричаме „рай за длъжника“. В момента Законът за извънредното положение дава право никой да не плаща нищо, да не бъде преследван, да не плаща лихви и кредиторът да няма никакъв лост да си получи парите обратно. Това са двете промени, за които спешно трябва да бъде свикан парламентът и спешно да бъдат приети.
- Очаквате ли това да се случи другата седмица, защото все пак трябва мерките да се приемат бързо, за да може и да се приложат бързо?
- Очакваме и се надяваме това да стане в сряда.
- Какви други мерки предлагате за подпомагането на бизнеса?
- Те са свързани с Българската народна банка и ние се надяваме и сме подкрепили да се приемат указанията на Европейската централна банка и на Европейската комисия за разхлабване на режима на кредитиране, за да могат търговските банки бързо да започнат да кредитират. Това вече е направено на европейско ниво.
- Миналата седмица по препоръки на ЕЦБ стана ясно, че и в България може да се приеме „кредитна ваканция“.
- Това решение може да се вземе само и единствено от търговските банки, то не може да бъде общо. Всяка ще реши за себе си.
Ако обаче бяхме в еврозоната и ERM-2, щяхме да се „къпем“ в пари, евтини пари и много пари. Нека това бъде обица на ухото на тези, които бяха против. Нека сега да търсят пари от онези, които казаха, че ще загубим, ако влезем в еврозоната. Ако бяхме там сега, щяхме да можем да теглим милиарди при 0% лихва и когато не ги върнем, накрая можеше и да ги опростят. Пример за това са Гърция и Италия, така че вижте какво загубихме. Еврозоната в момента дава пари с пълни шепи. 1 трлн. евро е засега мярката, от които ние можем да вземем 0 евро.
- Капитализацията на ББР със 700 млн. лв., които ще се дават като гаранции на бизнеса и се очаква банките да отпуснат още 2 млрд. лв. на база на тази гаранция, работеща мярка ли ще е?
- Това ще е абсолютно работеща мярка и може би един от най-добрите инструменти, без да се води държавна помощ. Капитализира се банката, която по дефиниция трябва да насърчава, а тя вече дава портфейлна гаранция, която многократно увеличава сумата, с която е обезпечена гаранцията. Това се практикува в цял свят.
Столична община създава икономически съвет за подкрепа на бизнеса в София
- Другата важна възможна мярка е и заемите по 1500 лв. за работниците. Според Вас хората в неплатен отпуск ще се възползват ли от нея и достатъчни ли са тези пари, ако кризата продължи повече от месец?
- При тази мярка, пак в режим на гаранции, ББР ще дава парите през търговските банки. Като се очаква този, който е теглил заема, да го върне, защото ако не го върне, при него загубите ще бъдат, че първо ще влезе в „черния списък“ на неизрядните платци и повече никъде няма да получи стотинка. Второ - това е малък мост, който да обезпечи домакинствата в този период, който ние очакваме да бъде не повече от три месеца.
Това трябва да бъде облечено юридически между принципала на ББР - министърът на финансите, и банката. И после между ББР и търговските банки. Тази мярка беше казана политически, но трябва да бъде облечена в документация.
- Говорим за краткосрочни мерки и всички надяваме да се наложат само такива за следващите 2-3 месеца. Всъщност колко може да издържи икономиката ни в тази ситуация?
- Оптимистичният вариант е да издържи без големи сътресения три месеца. След това вече ще влезем в силно „авариен режим“ и започваме да режем, няма да има начин. Този режим на „затягане на коланите“ включва всичко, били сме в такъв през 2008 г. и знаем.
- Работи ли се вече и за дългосрочни мерки и въобще трябва ли да се обсъждат в настоящия момент, имайки предвид, че още сме фокусирани върху краткосрочните?
- Дълбоко някъде в нашите анализи има, има проекти. Но всеки един проект не може да бъде обоснован, ако нямаме числата за загубите. Трябва да изчакаме тези 2-3 месеца, за да имаме пълна картина и да облечем дългосрочните мерки в точни числа, сега можем да гадаем само.
- Като говорим за числа, то има ли изчисления колко е загубил бизнесът, без да го окачествяваме като малък и голям, от 13 март – началото на извънредното положение?
- Грубата сметка сочи, че туристическият сектор на практика отчита 90% загуби. Това означава, че приносът на сектора от 13% в БВП става 10%, които също са под въпрос. Това са първите горе-долу надеждни числа. Имаме обаче растеж в други сектори, които леко компенсират. На този етап числата все още плават. Нямаме и пълен месец, за да направим точна оценка кои сектори отчитат спад и кои ръст.
Редактор:
