Николай Василковски ни отвежда до едно магическо място

Тази събота в рубриката „Дотам и обратно” Николай Василковски ни отвежда на разходка до хижа „Рай” и най-високият водопад на Балканите. Мястото е достъпно само пеш и може би затова е запазило своята девствена прелест.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК 

Тръгваме от местността “Паниците” край Калофер по поречието на едва клокочещата в началото на септември река Тунджа. Сухата и ронлива почва в горския пояс над града подсеща, че за този преход до хижа “Рай” са необходими удобни обувки с дебела подметка.

Малко, след като зад нас се изгуби и последната следа от човешка дейност, излизаме на просторна ливада с гледка към райските места в подножието на връх Ботев. Това е първата планинска панорама по този маршрут. Оттук можем да видим поне 5 от величествените върхове на Стара планина.

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Божият мост край Враца

Преди да пристъпим в още по-девствените гори, минаваме по дълга и сравнително равна пътека през пожълтелите поляни. Ако човек не е сложил вода в раницата, със сигурност ще усети нейната липса още тук. Първите 2 часа от прехода са през гори и поляни без кладенци и чешми.

Началото на планинския резерват “Джендема” е маркирано от дървена ограда, зад която се отваря поредната панорама към високата част на планината. “Джендема” е най-големият резерват в Националния парк “Централен Балкан”. От турски преводът на името означава “ад”. И още докато се чудим какво толкова му е страшното на този ад, пътеката ни води към приказен горски свят с вековни букови дървета и разпръснати сред тях грамадни скали. Освен тук-там някой мост, пейка, табела или чешма, човешката ръка е пожалила това място. Наоколо картината е такава, каквато само природата може да нарисува. Голяма част от “Джендема” е непристъпна - с остри скали, стръмни дерета и гъсти гори, отнели живота на много планинари. Затова всяко отклонение от маркираните маршрути е рисково.

По време на дългия преход през гората прави впечатление, че на тази надморска височина няма и помен от есента, която вече е оцветила по-ниските склонове. Сред исполинските букове тревата е зелена, въздухът е прохладен, а земята на много места влажна.

"ДОТАМ И ОБРАТНО": Ждрелото на река Ерма

Сред дърветата проблясва светлина, стръмната пътека свършва и пред нас се показват величествените южни склонове на връх Ботев. 5 минути в прегръдките на това божествено място и всяка следа от умора изчезва. Думите също изчезват. Гледаш и не вярваш на очите си.

Минаваме покрай хижа “Рай”, кацнала на малка планинска ливада. А точно зад нея, нагоре покрай малкия каменен параклис, високо от ръба на отвесен гранитен зъбер, струи вода.

Тук сме на около 1500 метра надморска височина, а това е водопадът “Райското пръскало”, най-високият, постоянно течащ водопад не само в България, а и на Балканския полуостров. Напролет е пълноводен, но в началото на септември водата е по-малко.

Водата скача от главозамайващите 124 метра. Непосредствено под връх Ботев лежи така наречената “вечна снежна преспа”, топенето на която целогодишно захранва водопада. Под него своя път запичва река Пръскалска, приток на Бяла река, която в ниското тече през живописно ждрело.

Пътят дотам и обратно е труден - с продължителни стръмни изкачвания. За еднодневно приключение е необходимо да тръгнем от Калофер най-късно в 9 сутринта. В противен случай рискуваме да замръкнем в непрогледните гори, където на много места телефонните оператори нямат обхват.

Изкачването с нормален темп изисква около 4 часа, слизането - час по-малко. При облачно време с изглед за валежи, Джендема и Райските скали крият много опасности. Мокрите пътеки и камъните са хлъзгави, а по високото падат непрогледни мъгли.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си