Там са издялани паветата по Дупнишките улици и по дългия столичен булевард „Цар Борис Трети”

Високо над Дупнишката котловина, в полите на величествената Рила планина, Бистришката река е издълбала приказна клисура. Назад във времето хората тук са ползвали силата на буйните води, за да коват желязо. А от здравия гранит тук са издялани паветата по Дупнишките улици и по дългия столичен булевард „Цар Борис Трети”. Същият този камък държи основите и на Дунав мост.

До местността „Самоковището” върви 9-километров коларски път от китното село Бистрица в подножието на северозападните рилски склонове. Най-стръмният участък е  началото, където е необходимо да преодолеем за кратко денивелация от близо 300 метра. Пътеките нагоре са няколко, но е желателно да се придържаме към маркираните. Излизаме над село Бистрица при изградената 20-метрова метална площадка „Софарджик”. Мнозина идват тук само заради гледката.

Витоша, Осогово, Верила и Конявица – пред нас са зелените възвишения на 4 планини, оформили очарователния облик на Западна България.

Правилното име е Софарджик, а не Софраджик. Иначе се вярва, че навремето беят на Дупнишката околия е почивал тук по време на своите обиколки. “Софа” идва именно от турски език и означава тераса.

От терасата над село Бистрица пътят поема на юг над долината на река Бистрица. Наклонът в тази част е поносим за всеки любител на спокойните разходки, а природата е привлекателна през всички сезони. Един от многото завои покрай скалите е наречен „Ветрен камък”. Хората разказват как тук винаги духа прохладен планински ветрец.

Минаваме покрай огромен скален великан, наречен от местните Черната скала. Според поверията по турско време от нея към пропастта са скачали млади красавици, за да спасят честта си.

На много места по маршрута са изградени здрави заслони, в които човек може да отдъхне за кратко, да похапне и да послуша далечния грохот на реката. А малко по-нагоре вече е време да навлезем в най-привлекателния участък от този преход. Встрани от пътя пред очите ни ще блесне прелестен водопад. Всъщност един от най-атрактивните в Рила планина. 

Магията на водопада е в неговите перлено бели скокове. Буйната почти през цялата година вода се провира около канарите сред високата иглолистна гора, очертавайки приказен пейзаж. Много туристи опитват да се катерят по камъните в търсене на по-добра снимка, но най-добрата гледна точка е точно тук, на дървения мост.

От водопада нагоре вървим по усойното, но уютно поречие на Бистрица. Рекичката криволичи сред гората към своя извор високо в прегръдките на Рила. Непосредствено до китния екодом, сгушен сред дърветата в местността „Самоковището”, няма как да пропуснем и морените. Покритите с мъх и ароматен здравец камъни напомнят за масивните ледници, изрисували опияняващата природа на долината.

От село Бистрица до панорамната площадка се ходи малко повече от 30 минути. Оттам до водопада – около час и половина. До Морените имаме нужда от още 30 минути. Ако решим да извървим цялото разстояние, най-добре е да си предвидим цял ден.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.