Анализ на икономиста Владимир Сиркаров и председателя на АИКБ Васил Велев

Преките чужди инвестиции в страната за периода януари–февруари 2023 г. са в размер на 398,5 млн. евро, като намаляват с 549,7 млн. евро (-58%) спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Само през февруари чуждите инвестиции са в размер на 216,4 млн. евро, при 321,2 млн. евро година по-рано.

Икономистът Владимир Сиркаров сподели, че инвестициите са относително малък процент от БВП. "Това е проблем, тъй като сме догонваща икономика. А именно през инвестициите частният сектор създава икономически растеж. Политическата криза е важен фактор за спада на инвестиции - множеството избори и разнобоя за еврото и минималната работна заплата влияят на инвеститорите", посочи той.

По думите му е важно качеството на един редовен кабинет, както и политиките му. "Данъчната тежест е благоприятна, но ставките са конкурентни. Някъде в средата на ЕС сме по разход на работодателите. За догонваща икономика това значи, че данъците със сигурност не трябва да се пипат", категоричен е Сиркаров. 

Велев: Нужен ни е бюджет за членство в Шенген, ОИСР и еврозоната

Председателят на АИКБ Васил Велев от своя страна смята, че парламентът се превръща в предизборно студио, партиите се надпреварват по популизъм. И доведоха страната до ръба. "Преките чуждестранни инвестиции са общоевропейски сериозен проблем, в който България копае. Притокът за целия ЕС през 2021 г. е намалял с 66% спрямо 2019 г. В САЩ за същия период са се увеличили с 63%. Броят на инвестиционните проекти на зелено през 2022 г. намаляват с 15 спрямо 2021 г. Същевременно в САЩ има ръст с 18. Има две основни причини - цената на енергията в Европа и регулаторната среда. У нас добавяме липсата на човешки ресурси и ниското качество на публичните инвестиции, липсата на подкрепа за частния инвестиционен сектор и корупционната среда. Повече български капитали напуснат страната, отколкото да се вливат нови", обясни той.

Според него ограничаване на надценката при едни продукти ще доведе до увеличаването ѝ при други. "Така ще се запази брутният марж на компаниите. Високотехнологичните индустрии трябва да се приоритет. Нечии интереси насочват финансирането към нискотехнологични предприятия. Храните от Украйна са на дъмпингови цени, произведени с ниски разходи, не спазват европейските норми", коментира Велев.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.