Снимка: iStock
Разказва „Дойче Веле”
Когато икономиката процъфтява, хората живеят добре. И въпреки кризите, световната икономика расте. Но цената е висока. Унищожаваме планетата все повече.
Може ли да се спаси околната среда?
Да имаш все повече е страхотно, но има и висока цена - повече въглеродни емисии, повече потребление на ресурси, повече замърсяване. Производството изчерпва планетата.
Всички говорят за избягване на климатична катастрофа, но наистина ли преминаването към възобновяема енергия помага при запазване на статуквото? Много хора казват - не. Те искат да променим фундаментално начина, по който живеем и правим бизнес. Някои го наричат Дегроут.
От десетилетия страните се оценяват по растеж на техния Брутен вътрешен продукт. Колкото повече стоки и услуги се произвеждат, толкова по-висок е той. За да увеличите БВП, трябва да извличате все повече материални блага и да ги насочвате към икономиката. Това не е устойчиво за планета с ограничени ресурси.
Тук влиза в действие идеята за намаляване на растежа. Терминът „Дегроут" е въведен от Андре Горц - австрийски социален философ. През 1972 г. той пита, дали е добре постоянно да се произвежда повече. Малко след това Масачузетския технологичен институт публикува доклада „Границите на растежа”. В него се казва, че цивилизацията ще рухне до 2072 година, ако растежът не бъде ограничен. Докладът не е много добре приет.
След 2000 година въпросът за растежа е преразгледан, тъй като данните започнаха да показват колко вредим на планетата. Неотдавнашна статия в списание „Nature”, което беше против намаляването на растежа през 70-те, предполага, че терминът трябва да бъде проучен изчерпателно и задълбочено.
Има обаче и примери за поддържане на икономическия растеж при намаляване на въглеродните емисии. Обединеното кралство е много гордо, защото казва, че успешно е декарбонизирало икономиката си, докато БВП расте бавно. И други страни с развита икономика могат да се похвалят със същото. Като Дания, която намали емисиите си с 35% за 20 години, а БВП на глава от населението се увеличи с 16%. В Германия въглеродните емисии намаляват с 24%, а растежът е с 26%. С добри резултати се хвалят и САЩ.
Това звучи добре, но се говори само за въглеродния диоксид. А преживяваме много екологични кризи. Не става въпрос само за изкопаемите горива. Ако говорим само за декарбонизация, пренебрегваме, например, загубата на биоразнообразие. Този проблем няма да бъде решен чрез намаляване на парниковите газове. Какво става оттук нататък?
Дори привържениците на намаляването на растежа смятат термина за проблематичен. По-скоро говорят за намаляване на неустойчивите индустрии като бързата мода например. Или да гарантираме, че техниката като хладилници, телефони, перални и др. ще имат по-дълъг живот.
Не става въпрос само за спиране на растежа, а за увеличаване на растежа в сектори, които са от полза за обществото, насърчаване на зелените работни места, специалисти по възобновяема енергия, изолация на сгради, възстановяване на екосистеми, инвестиции в градския транспорт.
Но това само пожелателно мислене ли е? Ще влоши ли живота ни? Ще бъде ли заличен напредъкът, постигнат от хората?
Много аспекти на съвременния живот, като например продължителността на живота и по-ниската детска смъртност, са свързани с високия икономически растеж.
Някои учени казват, че намаляването на растежа може да доведе до загуба на работни места и корпоративни фалити, което пък да доведе до постоянна рецесия.
Научните изследвания и иновации, от които се нуждаем, особено за екологични и ефективни технологии, се ограничават.
Проблемът е, че активното намаляване на растежа все още никъде не се е случило, което означава, че никой не знае дали ще се случи.
Как се създава свят, в който богатите държави няма просто да затръшват вратата зад себе си и да кажат - ще забавим малко растежа си и няма да ви позволим да ни настигнете? Това е предизвикателство и ще изисква преразпределение на богатството и ресурсите между страните, което може да е възможно в един перфектен свят, но е голямо политическо предизвикателство в реалния свят.
Повече вижте във видеото. То е част от предаването „Истории от света” на „Дойче веле”, което се излъчва всяка неделя от 21:25 ч. и четвъртък от 14:30 ч. по NOVA NEWS. Не пропускайте материалите на „Дойче веле” и в ефира на „Събуди се” по NOVA всеки уикенд.
Редактор: Ина Григорова