Снимка: iStock
То е уловено от австралийски телескоп
Астрономи са открили най-отдалеченото досега бързо радиоизбухване (FRB), съобщават световните осведомителни агенции, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс". Този изблик на електромагнитни вълни с продължителност под една милисекунда (една хилядна от секундата) най-накрая достига до Земята на 10 юни 2022 г., когато австралийски телескоп успява да улови сигнала му.
Източникът му е фиксиран от Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) в галактика, която е толкова далече, че на светлината й са били необходими 8 милиарда години, за да достигне до нас. За сравнение - предишният рекорд е за около 5 милиарда светлинни години.
ИНОВАЦИЯ: Британска компания създаде детектори за космически боклук (ВИДЕО)
Бързото радиоизбухване (FRB) е и едно от най-мощните, наблюдавани някога - за малка част от секундата то е освободило еквивалента на общото излъчване на Слънцето за 30 години. Откакто подобни сигнали бяха засечени за първи път през 2007 г., учените се чудят какъв е точният произход на загадъчното космическо явление, който е още по-трудно да се определи, защото е толкова потайно.
Astronomers traced a mysterious radio source to three merging galaxies 8 billion light-years away. Studying it could help uncover the universe's missing matter. https://t.co/LVAOt1iNdR
— How It Works (@HowItWorksmag) October 19, 2023
Тъй като тези сигнали понякога се повтарят, първоначално възникват предположения, че става въпрос за радиокомуникации, предавани в космоса от някакъв вид извънземни, припомня АФП. По-сериозно учените смятат, че основният заподозрян е невероятно плътна мъртва звезда, наречена магнетар, със свръхмощно магнитно поле. Избухването, наречено FRB 20220610A, е открито през юни миналата година от радиотелескопа ASKAP в Австралия.
Вижте първата в света летяща чиния, създадена от човек (ВИДЕО)
Стюарт Райдър, астроном от университета "Макуори" в Австралия и един от водещите автори на изследването, казва: "С помощта на множеството антени на ASKAP успяхме да определим точно откъде е дошло избухването. След това използвахме Много големия радиотелескоп на Европейската южна обсерватория в Чили, за да потърсим галактиката източник. Установихме, че тя е по-стара и по-отдалечена от всеки друг източник на бързо радиоизбухване, откриван досега, и вероятно се намира в малка група сливащи се галактики, давайки начало на странен магнетар".
"Умопомрачително е, че телескопът ASKAP е успял да засече това бързо радиоизбухване. Имахме късмета да наблюдаваме тази малка точка в небето за една милисекунда, след осемте милиарда години, които импулсът е изминал, за да бъде уловен", казва Райън Шанън, професор в Технологичния университет "Суинбърн" в Австралия и съавтор на изследването казва.
Astrónomos detectan la #FRB más distante hasta el momento.
— Aroguden (@Aroguden) October 20, 2023
Este destello del cosmos fue una ráfaga de radio rápida, algo sucedió en una Galaxia distante, hace 8 mil millones de años, que envió una explosión increíblemente poderosa de ondas de radio. #AFP https://t.co/XtIoc6Vh1O
Според учените всеки ден в небето е възможно да се появяват стотици хиляди бързи радиоизбухвания. Досега обаче са засечени само хиляда, а изследователите са успели да определят произхода им от галактики само за около петдесет от тях. Това е ключов фактор за разбирането на явлението.
Имайки предвид, че радиоизбухванията се откриват на неочаквани места, учените все още нямат отговор на въпроса какво ги причинява. Междувременно тези радиоизбухвания могат да помогнат за разгадаването на друга мистерия - тази за количеството твърда материя във Вселената. Смята се, че твърдата материя съставлява около 5 процента от нея, а останалата част се състои от тъмна материя и тъмна енергия.
Космическият кораб "Тянчжоу-5" завърши мисията си на китайската космическа станция (ВИДЕО)
Повече от половината от тези 5 процента твърда материя обаче липсва. Учените смятат, че тя се намира в космическата мрежа - тънки газови нишки, които свързват галактиките, но са толкова разпръснати, че са невидими за телескопите. "Освен ако не използваме бързите радиоизбухвания, които носят отпечатъка на целия газ, през който са преминали", обяснява Райън Шанън. Този газ променя дължината на вълната на бързото радиоизбухване, което дава възможност да се измери неговата плътност.
Los astrónomos detectan la explosión de radio rápida más distante hasta la fecha | ESO https://t.co/5EOT6q6snv
— David García 🔭 (@DavidAstronomo) October 19, 2023
Според изследователя бързото радиоизбухване, регистрирано от австралийския телескоп, носи отпечатъка на "излишната материя". Все още е необходимо да се регистрират голям брой подобни радиовълни, за да се прецизират изчисленията за липсващата материя.
Използването на бързите радиоизбухвания като средство за измерване на липсващата материя между галактиките предоставя нов начин за претегляне на Вселената. Настоящите методи за оценка на масата на Вселената дават противоречиви отговори и поставят под въпрос Стандартния модел на космологията.
Рисковете и предизвикателствата пред човешкото тяло при пътуване в Космоса
"Ако преброим количеството на нормалната материя във Вселената - атомите, от които сме изградени всички ние, ще установим, че повече от половината от това, което би трябвало да е налично, липсва", казва Шанън."Смятаме, че липсващата материя се крие в пространството между галактиките, но може просто да е толкова гореща и разпръсната, че е невъзможно да бъде видяна с помощта на обичайните техники", допълва ученият.
"Бързите радиоизбухвания усещат този йонизиран материал. Дори в пространството, което е почти напълно празно, те могат да "видят" всички електрони и това ни позволява да измерим колко вещество има между галактиките", казва още Шанън.
Редактор: Станимира Шикова