Снимка: Getty images
През 2019 г. той стана държавен глава на страната като спечели над 73% от гласовете
Отново поглед към третата годишнина от началото на войната в Украйна. Въпреки нарастващия международен натиск за прекратяване на конфликта и критиките, отправени от администрацията на Тръмп, проучванията показват, че над 50% от украинците вярват на президента Зеленски и не желаят избори по време на война.
През май 2019 г. Володимир Зеленски стана президент на Украйна, като спечели над 73% от гласовете. Изпълнителният директор на Киевския международен институт по социология казва, че веднага след изборите подкрепата към Зеленски достига рекорден за страната резултат, предава Voice of America (VOA).
Илон Мъск: Зеленски е презиран от украинския народ
„Доверието към президента скочи до около 90%, но в навечерието на руската инвазия през 2022 г. спадна до 35”, казва Антон Грушецки от Киевския международен институт по социология.
Изпълнителният директор на института казва, че малко след инвазията подкрепата за Зеленски отново е достигнала 90%. Последното проучване на организацията е проведено в началото на февруари. „Резултатите сочат, че в момента 57% от украинците имат доверие в Зеленски, а 37% – нямат”, посочва Грушецки.
Според председателя на управителния съвет на неправителствената организация "ОПОРА", намаляването на подкрепата е нещо обичайно за украинското общество.
Зеленски: Три години съпротива и признателност. Гордея се с Украйна!
„Украинското общество е уникално. То по принцип не подкрепя правителството. Откакто страната спечели своята независимост, само един президент е бил избиран два пъти, така че сегашният рейтинг на Зеленски е доста висок. Популярността на бившия президент Юшченко беше около 5% в края на мандата му”, казва Олга Айвазовска от организация „Опора”.
През 2010 г. бившият президент Виктор Юшченко беше свален от власт. Но независимо какъв е рейтингът на Зеленски, това не е причина да се говори за провеждането на президентски избори в момента, твърдят политолози.
„Постигането на мирно споразумение, замразяването или прекратяването на войната- това е причина да се говори за избори”, коментира политологът Микола Давидюк.
Украинското законодателство забранява провеждането на избори по време на военно положение. Ако не беше руската инвазия, президентският мандат на Зеленски щеше да е изтекъл миналата година.
„От организационна гледна точка провеждането на избори е много труден процес, тъй като демаркационната линия, не е стабилна. Нивото на заплаха от страна на Русия за всяка част от Украйна е изключително високо”, добавя политологът.
Неправителствената организация „Опора” следи изборите в Украйна през последните 20 години. Олга казва, че след прекратяването на огъня страната се нуждае от поне една година, за да може да се даде старт на предизборна кампания. Необходими са гаранции за сигурност и решение как да се организира гласуването на военнослужещите и бежанците.
Седем и половина милиона украинци са в чужбина. 65% от тях имат право да гласуват. Ако се провеждат избори, трябва да има всички гаранции, че ще преминат успешно, защото една ракетна атака в деня на вота ще доведе до спад в избирателната активност с 5 до 10%”, посочва Айвазовска.
Според някои експерти това може да доведе до пълна делегитимация на правителството, от което Русия ще се възползва.
„Има желание за смяна на властите, но в същото време съществува консенсус, че това не може да стане по време на война, поради една основна причина - Путин ще се възползва”, смята Давидюк.
Според проучване на Киевския международен институт по социология, 70% от украинците са против провеждането на избори по време на войната, посочва VOA.