"Смехът е сериозна работа": 100 години от рождението на незабравимия Георги Парцалев (ВИДЕО+СНИМКИ)

Днес, 16 юни, се навършват 100 години от рождението на един от най-великите и обичани български комици – Георги Парцалев.

Лекар по образование, но актьор по призвание, той оставя след себе си десетки незабравими роли и култови реплики, които и до днес са част от българския фолклор.

БНБ пуска възпоменателна монета за Георги Парцалев

На днешния ден през 1925 г. в град Левски се ражда Георги Парцалев. Въпреки че завършва медицина в Софийския университет и никога не е учил актьорско майсторство, съдбата го отвежда на театралната сцена в средата на 50-те години на миналия век.

Дебютът му в киното е през 1958 г. в класическата комедия „Любимец 13“.

Постепенно Парцалев се утвърждава като най-големия комедиен актьор на своето време, а 60-те и 70-те години му носят най-запомнящите се роли.

100 години от рождението на Георги Калоянчев (ГАЛЕРИЯ)

През 1967 г. той се снима в „Кит“ – безпощадна сатира на социалистическата действителност, която има тежка съдба и излиза на екран в силно орязан вариант едва през 1970 г. От този филм остава култовата фраза: „Риба, ама цаца! Цаца, ама риба!“.

Година по-късно, през 1972 г., идва ролята му във втората новела на обичания и до днес филм на Братя Мормареви „С деца на море“.

Репликата „Чичо Манчо, снех те!“ се превръща в синоним на неприятностите на неговия герой, отишъл на море с чужда жена.

Сътрудничеството с Братя Мормареви продължава и в „Сиромашко лято“ (1973 г.), където си партнира с Татяна Лолова. За ролята си на пенсионера Методи Рашков, Парцалев получава награда за мъжка роля на фестивала в Прага.

Въпреки огромния си успех, голямата мечта на актьора – да изиграе Дон Кихот, остава неосъществена.

Снимка: БТА, Петър Жеков/архив

Георги Парцалев умира от левкемия на 31 октомври 1989 г., на 64-годишна възраст, оставяйки след себе си незаличима следа в историята на българското кино и театър.

В наши дни Александър Григоров е оприличаван на младия Георги Парцалев. Точно като две капки… коняк. „Съдбата така се е стекла, че някой намира прилика между нас… като актьори, дори и в живота. Разбира се, Парцалев е един“, категоричен е актьорът Александър Григоров.

Но връзката му с Парцалев е не само визуална. Споделя, че с него го свързва и самият Сатиричен театър. „Когато постъпих на работа преди няколко години - ходейки по коридорите, пред гримьорните и наблюдавайки техните портрети, наистина усетих едно присъствие и една подкрепа".

И като всеки добър наследник, си има любима култова реплика. „Сега се сещам за един от филмите – „Два диоптъра далекогледство“. Там той чака реда за колата. След което един от другите купувачи му казва:„Абе, купувайте тогава. Запорожци има колкото щеш”. А той отговаря: „Чакам цвят“.

Един от хората, докоснали се до енергията на Парцалев, е директорът на Сатирата – Калин Сърменов. „Когато дойдох в театъра, седнах на неговото място в гримьорната -  между Нейчо Попов и Георги Калоянчев. И това беше изключителна отговорност, някак си, да седнеш на неговото място“, разказва директорът на Сатиричен театър „Алеко Константинов“

И добавя - Парцалев е сред примерите за истински народни артисти. „Няма човек в България, който да не го познава, да не го обича, да не го харесва – такава индивидуалност, такава мощ“, твърди Сърменов.

А уроците му още се помнят. „Ти си играй твоята игра, аз ще си играя моята игра. И ще стане! Тоест, копай си градината, и нещата ще си дойдат на мястото“, разказва директорът на Сатирата.