Юлиан Попов: Климатичните промени не са някъде в бъдещето, а вече са факт

Тази година горещата вълна започва доста по-рано спрямо предишни години.  Имало е и преди силни горещи вълни - през 2003 и 2022 година. Но тазгодишната започва доста по-рано и това е тенденция, която до голяма степен съответства на разработените от десетилетия климатични модели.

Това заяви в предаването „Пресечна точка” бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов, който в момента е  старши политически съветник на базирания в Брюксел тинк танк "Стратегически перспективи". Той коментира аномалиите във времето и как те могат да се отразят на живота ни. 

По думите му "това е тенденция, която ще виждаме и в бъдеще". Той подчерта, че хората си дават сметка за измененията на климата. "Но по принцип си даваме сметка, когато нещо се случи. Не преди това. Ние не вярваме на институциите, не вярваме на науката, вярваме само, когато нещо на нас ни се случи. И тогава казваме, че всичко това е изненада. А всъщност всичко това, което става е предвидено в общите си параметри и би трябвало да го очакваме и би трябвало да се подготвим. Но не го правим", обясни той. 

Борбата за климата: Да бъдем загрижени, без да се паникьосваме

Попов подчерта, че измененията на климата се отразяват не само на живота на хората, но горещините се отразяват и на икономиката, и на земеделието, и на инфраструктурата. "Проблемът е, че в момента, в който отмине жегата-преставаме да се занимаваме с това. Тогава обаче идват наводненията и започваме да говорим за тях. Това са две свързани явления. Когато има големи жеги, голяма суша - след това има и големи наводнения. Така че сега, както говорим за пожари, и за суша, и за горещи вълни, трябва също да говорим и да работим за превенция на наводнения", напомни той. 

Бившият министър на околната среда коментира и системата на BG-ALERT, която трябва да се задейства с цел превенция в случай на пожари или наводнения. "По принцип България има един много особен управленски проблем. Той е, че от една страна е много конституционно централизирана държава. От друга страна е много фрагментирана. Тоест хем имаш голяма централизация, хем всичко е накъсано на различни парчета, които не си общуват. Това представлява един много сериозен проблем, върху който българската политика, може би Народното събрание би трябвало да поработи много сериозно. Защото са необходими законови промени, за да може да се стигне до една по-координирана система на управление на всички тези явления, резултатите от тях, но също подготовка на инфраструктура, връзката със здравните власти и други". 

По повод четвъртия вот на недоверие, който е по темата екология, Попов подчерта, че "вносителите нямат идея в каква посока трябва да се справяме с екологичните проблеми". "Че нямат идея - нямат. Един проблем и нас е, че вотовете на недоверие у нас са циркаджийска работа. Това е безплатно време по националните телевизии за партии и политици, които нямат нещо друго да кажат. Просто да си спечелят малко време, да вдигнат малко шум. Това е", подчерта той. 

Целия разговор гледайте във видеото.