Снимка: iStock
Ще има ли повишаване на възнагражденията в сектор „Образование” след влизането ни в еврозоната?
Синдикатите в сектор „Образование” се надяват, че влизането на България в еврозоната ще бъде гаранция за устойчиво повишаване на заплатите в сферата на образованието. В просветното министерство вече е започнал диалог със Синдиката за висше образование към КНСБ. Какви искания поставят синдикатите за 2026 г. и защо има големи разлики в заплащанията? Темата коментира доц. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншови синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, в ефира на предаването „Твоя ден” по NOVA NEWS.
► Прогнозите за 2026 година остават неясни
„Работим с прогнозни данни. Все още няма ориентири, подадени от Министерството на финансите – нямаме заложен брутен вътрешен продукт. Разполагаме единствено с прогнозата на БНБ и на Министерството на финансите, но ясни числа засега липсват“, поясни доц. Вълчева.
Минималната работна заплата от 2025 г. ще бъде 1213 лева, което представлява ръст от 12,6%. Средната брутна работна заплата за страната се очаква да достигне 2800 лева към края на годината.
„На база тези данни ние правим своите изчисления и прогнози за сектор „Висше образование“, подчерта доц. Вълчева.
► Заплатите във висшето образование – основен акцент
Висшите училища в България се финансират основно чрез държавната субсидия, 80% от която отива за заплати и осигуровки.
„Ние нямаме отделен фонд „Работна заплата“. Разполагаме със субсидия, която покрива издръжката на обучението. 80% от нея е дялът за възнаграждения. Именно там поставяме акцента“, заяви доц. Вълчева.
Тя допълни, че държавата осигурява около 70% от средствата, а останалите 30% се формират от студентските такси. „Студентите също са участници в този процес по смисъла на Закона за висшето образование,“ посочи тя.
Реформа във висшето образование в България: 40% по-ниски такси за платено обучение и още промени
► Разлики между университетите – от 2000 до 5000 лева средна заплата
Вълчева поясни, че има съществени различия в заплащането на преподавателите в различните висши училища. Най-високата средна брутна работна заплата е в Медицинския университет – София – около 5198 лева. В Академията за музикално и танцово изкуство средната заплата е 3034 лева. Най-ниската е във Висшето училище по телекомуникации и пощи – 2146 лева.
„Медицинският университет е изследователски. Покрива високи показатели за качество. Висшето образование е единствената система с качествени критерии, съобразно които се финансира системата. И Софийският, и Техническият са на много високо ниво”, уточни доц. Вълчева.
► Колко пари са нужни на университетите?
По данни на синдикатите за 2025 г. общата субсидия за държавните висши училища (без военните и полицейската академия) възлиза на значителни суми.
• 141 милиона лева (72,1 млн. евро) са необходими за заплати и осигуровки;
• 35 милиона лева (17,9 млн. евро) – за текущи разходи като ток, вода, отопление, консумативи за учебния процес;
• 42 милиона лева (21,5 млн. евро) – за социално-битови дейности: студентски стипендии, общежития, столово хранене.
„Като синдикат за нас е важно не само достойното възнаграждение на преподавателите, но и условията за учебен процес – материали, консумативи, отопление. Също така винаги сме поставяли акцент върху студентските и докторантските стипендии, както и условията за живот в общежитията“, каза още доц. Вълчева.
Целия разговор гледайте във видеото.
Редактор: Габриела ВинароваПоследвайте ни