Ще бъдат ли отнемани безвъзвратно книжките на пияни и дрогирани шофьори

Трябва ли книжките на пияни и дрогирани шофьори да бъдат отнемани безвъзвратно дискутираха адвокат Силвия Петкова и Алекси Кесяков, бивш шеф на „Пътна полиция” в ГДНП в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS. 

Адвокат Петкова обясни, че подобни крайни наказания трябва да се прилагат само в изключителни случаи. Според нея предложението не отчита по-дълбоките причини за проблема и при първо нарушение отнемането на книжката е прекалена санкция, която може да влезе в противоречие с други правни норми.

„Крайно време е да се спре наказателният популизъм и да започнат да се предприемат мерки в дълбочина, ако искаме да видим резултати“, заяви Петкова.

Камерите на тол системата вече следят и средната скорост

По думите на Алекси Кесяков темата не трябва да се разглежда само от гледна точка на наказанието.

„Ако до края на годината се предприеме една сериозна кампания за убеждаване на хората, че нарушаването на правилата застрашава живота, здравето и свободата им, можем да постигнем рекордно нисък брой жертви за последните 65 години“, коментира той.

Кесяков посочва, че проблемите с алкохолизма и употребата на наркотици не са само въпрос на пътна безопасност, а отражение на по-широк социален проблем, който няма как да бъде решен единствено със закона за движение по пътищата.

Засякоха шофьор да "лети" с 227 км/час по АМ "Тракия" край Сливен

Какво показва европейската практика?

В Европа подходите към шофьорите, нарушили закона под влияние на алкохол или наркотици, са по-гъвкави. Адвокат Петкова дава пример с Германия, където на зависими лица, извършили престъпление, се предоставя избор – ако в хода на делото се докаже зависимост и лицето приеме лечение, получава условна присъда. Ако обаче прекъсне лечението или откаже участие, тогава се налага ефективно наказание.

Този подход отчита, че зависимостта е психично разстройство, а не просто волеви акт на неподчинение, и поставя акцент върху рехабилитацията, а не само върху санкцията.

Междувременно за Българския правен портал коментар по темата направи проф. д-р Васил Атанасов - ръководител на Химико-токсикологичната лаборатория на Военно-медицинска академия.

"Периодично у нас определени теми, по които обществото ни е с по-висока чувствителност, биват изваждани на преден план, достигат до медиен максимум и пак толкова бързо затихват. Такава е и темата за кръвните проби на шофьорите, както и темата за райския газ и вейповете. В следващите няколко реда ще се опитам да обобщя и анализирам случващото се у нас по темата за кръвните проби на шофьорите", казва той, цитиран от news.lex.bg.

Проблемите

1. На първо място е проблемът с неразбирането на самото изследване – химико-токсикологичното изследване не е аналог на изследването на кръвна проба в клинична лаборатория, където образно казано поставяме една епруветка с баркод в „една машина“ и излиза един резултат. Изследването, което се извършва от специализираните лаборатории, няма нищо общо и с това, което се извършва и в частните лаборатории (тестовете, които стават много бързо са имуноаналитични, без доказателствена стойност). Токсикологичното изследване е многостадиен процес – една проба се изследва последователно в няколко стъпки, с цел получаване на обективен и аналитично достоверен резултат. Тук не става въпрос за една стая, наречена „лаборатория“ и за един апарат, а за цял комплекс от помещения, оборудвани с много периферна техника, консумативи, реактиви и прибори. На следващо място – касае се за използване на специализирана аналитична апаратура (а не за един апарат) и най-важното – изследването се извършва от висококвалифицирани специалисти, каквито на свободния пазар у нас НЯМА (т.е. освен работеща лаборатория да подготви специалист за минимум една година време, другата алтернатива е да внесем такъв отвън). Дори към този момент, повече от една година, не успяваме да запълним незаети места със специалисти.

От това неразбиране произтича първата грешка на почти всички властимащи до момента – никъде по света няма 20 лаборатории в една страна, а няколко (една-две-три основни), в които са централизирани всички проби и където има подготвени специалисти и технически ресурс. Тези няколко лаборатории не разполагат с по един апарат (както всички лаборатории у нас), а с много инструменти, за да се осигури капацитет и бързина на изследването. У нас е обратното – непрекъснато искаме да създаваме нови лаборатории, да се купуват апарати и оборудване на килограм за тези лаборатории, без да може да осигурим специалисти и да обезпечим натоварването на тези апарати, които работят в непрекъснат режим, независимо дали служителят е в отпуск или е национален празник.

2. На второ място е липсата на системна и действаща държавна политика за обезпечаване на лабораториите с техника. Аналитичната апаратура е скъпоструваща (от порядъка на половин-един милион лева за апарат). Механизмът, по който тази апаратура се осигурява, е крайно несигурен, непланиран и непредвидим, като зависи единствено от МВР. Например, процедурата за обществената поръчка за един апарат за нуждите на най-голямата токсикологична лаборатория у нас продължи повече от шест години – период от време, в който лабораторията се задръстваше от чакащи проби, поради липса на техника. В момента нито една от действащите лаборатории – НИК-МВР, МИ-МВР, ВМА-София и ВМА-Варна, не разполага с втори апарат (вкл. като резервен такъв). Това означава, че една по-сериозна повреда ще спре дейността на лабораторията за години – и пробите ще продължат също да чакат с години. А това са основните към момента лаборатории, в които би трябвало да има по няколко апарата. В същото време се планира създаване на нови лаборатории.

3. Следващият проблем е кадровият. Специалистите, които могат да извършват тази дейност трябва да имат базово висше химическо образование и допълнителна квалификация по фармацевтична химия, фармакология, токсикология и токсикологичен анализ. У нас няма нито едно висше училище, което да подготвя такива кадри. В последните години се появиха нови бакалавърски програми към някои университети с името „Криминалистична химия“, в чиито учебни планове не виждам никаква проблемно-ориентирана подготовка, нито разпознавам преподавателите, които осигуряват това обучение. Най-близо до изискванията за работа в химико-токсикологична лаборатория са магистрите от специалност „Медицинска химия“ или завършилите „Фармация“. Кадрите и от двете специалности са силно търсени на пазара, а условията, които предлагат държавните институции, са неконкурентни на частните. Както споменах и по-горе – следва задължително профилирано обучение в рамките на минимум една година в самата лаборатория, ако тя има ресурс да осигури такова.

На дневен ред са и проблемите в методологията на лабораториите.

4. Актуален въпрос e изследването за наркотични вещества – изследване с протокол ли е (писмено доказателство) или съдебна експертиза? Изследването на алкохол и това, на наркотични вещества, следват един и същ надлежен ред – Наредба № 1/2017 г. Защо едното се случва като просто изследване, с протокол от изследващата лаборатория, а другото е съдебна експертиза?

Може би тук четящият се пита какво значение има това за лабораториите и изобщо за процеса на самото изследване? Ако направим анализ на процеса на изготвяне на едно експертно заключение, то самото лабораторно изследване е най-бързият процес (часове). Времеотнемащият етап е изготвянето на текстовото експертно заключение. В единия случай специалист-аналитик извършва изследването и се получава аналитичен резултат (както при изследването за алкохол, ставащо за ден-два), който се вписва в бланков протокол от половин страница. При съдебната експертиза се налага квалифициран специалист да се запознае с всички материали, да ги опише, да анализира получените резултати и да отговори на поставените въпроси. Това е времеотнемащият процес, който понякога се случва дори месец след самото изследване. Или иначе казано, защо едно заложено като протоколно изследване (по реда на Наредба №1/2017 г.), което може да получи отговор в табличен вид на половин страница за няколко часа, трябва да се случи като съдебна експертиза, с няколко листа текстово съдържание?

5. Бих искал отново да подчертая, че към настоящия момент забавянето не се дължи на самото изследване (тоест, не е проблем на нови лаборатории), а на липсата на подготвени специалисти и време, в което те да „облекат“ аналитичния резултат под формата на експертиза. И не на последно място – да пътуват километри, за да се явят в съдебно заседание – време, в което не остават хора, които да работят реално. В ръководената от мен лаборатория има дни, където по 6-8 човека трябва да пътуват до различни области на България, за да се явят пред съда като вещи лица. В тези дни не остават служители, които да покрият дори клиничния график на лабораторията – работата практически спира. Реално, в рамките на един календарен месец, често пъти повече от половината работно време на служителите е извън лабораторията – за участие в съдебни заседания и пътуване до различни краища на страната. Това води до неимоверно забавяне в изготвянето на експертните заключения, защото физически няма кой да го направи. С направените законодателни промени този проблем е на път да се реши.

6. Необходимо е да се спра и на липсата на единна методология за работата на тези лаборатории, както и на необходимостта от междулабораторен контрол. След като се върви в посока на размножаване на изследващите лаборатории, задължително следва да се мисли кой по каква методология работи, каква е достоверността на получените резултати и кой (как) осъществява някакъв контрол? Липсва и всякакъв контрол на квалификацията на експертите, които изготвят тези заключения. Желанието на експертите, участвали в последната работа група за изменение на Наредба № 1/2017 г., бе за разписани текстове относно регулацията дейността на лабораториите и възможността за контрол, но на този етап същите не се възприемат от институциите-автори на Наредбата.

7. Изключително сериозен остава въпросът и кога едно лице е с положителен резултат от изследване на неговата кръвна проба – когато някой по някакъв метод и с някакъв апарат е видял една молекула от наркотичното вещество в пробата (граничещо с допинг-контрол) или когато наркотичното вещество (или негов метаболит) присъстват в пробата над научно-обоснован концентрационен праг, който показва употреба на това вещество в сравнително кратко време преди вземането на пробата? Това е темата с таблицата на концентрационните прагове, която експертите категорично настояваме да се приеме и която отново остана под черта. Аргументите бяха различни – от това, че до тази стойност се разбира разрешена употреба на наркотични вещества до разискване тези прагове в наредба или закон следва да бъдат.

Но докато този въпрос намери решение, ще се увеличават различните резултати между различните лаборатории, ще се увеличава броят на повторните експертизи и ще има осъдени хора за употреба на наркотични вещества някога там, назад във времето. Тук не става въпрос за период „някога там, назад във времето“ и изобщо за употреба на забранена субстанция, а за понятието риск, свързан с определена дейност – управление на МПС, отнесен към точно определен период от време – времето на управление на МПС. Съвременната аналитична техника не прави разлика между двете. Човекът следва да я направи. Ами ако не я направи?

Какво се промени до момента?

Благодарение на предприети мерки през последните две години се осигури базова апаратура и възможност да се увеличи броят на специалистите, които работят в основните лаборатории. Едва от началото на тази година (2025 г.), след като обществените поръчки приключиха успешно, апаратура се достави и инсталира, специалистите преминаха задължителното сертифициращо обучение за работа с нея, а новоназначените хора преминаха първоначалното си специализирано едногодишно обучение, стана възможно реално да се повиши капацитетът на големите лаборатории, но в момента наблюдаваме отново застой в мерките, които следва да се предприемат.

Ако трябва да обобщя случилото се в няколко реда:

Осигури се базова аналитична техника за някои (не за всички) лаборатории.
Осигуриха се работни места за увеличаване на броя работещи специалисти, които след известен период частично се запълниха и към момента приключва начално обучение на новоназначените специалисти. Районираха се областите на страната с цел по-адекватно натоварване на лабораториите, спрямо капацитета им. Създаде се специализиран учебен курс за начална подготовка на новоназначени специалисти, включваща обучение по съдебни експертизи и криминалистика, инструментални методи за изследване в токсикологията, обща и съдебна токсикология, съдебна медицина и задължителен стаж в работещи лаборатории.
Част от лабораториите синхронизираха протокола си на изследване, поради липса на единна методологична процедура. Част от лабораториите възприеха да изследват с приоритет пробите, които са показали предварителен положителен резултат за употреба на наркотични вещества от групи, които най-често дават неверен положителен резултат при предварителната проверка на пътя.

Какво следва да се промени в кратък период от време

1. Актуализация на Наредба №1/2017 г. – експертното предложение е готово от март 2025 г., но няма яснота какво се случва с публикуването му за обществено обсъждане. Едно от водещите нови предложения е отпадане на пробата урина и изследване на проба слюнка, вместо кръв, т.е. след положителен тест в слюнка на пътя, ако лицето откаже кръвна проба, ще се изследва самата слюнка показала положителен резултат. Това ще елиминира възможността на по-късен етап да се спекулира с употреба на лекарства и хранителни добавки, при отказ от предоставяне на кръвна проба.

2. Повишаване на капацитета на изследващите лаборатории чрез увеличаване на броя на изследващите апарати и доизграждане на планираните нови лаборатории в системата на МВР. Следва да се уточни, че лабораториите на ВМА само подпомагат МВР в тази дейност, тъй като тази задача не е основна за химико-токсикологичните лаборатории на ВМА (водещата дейност за тях е спешната диагностика при пациенти с отравяне и съмнение за отравяне, както и специфичните изследвания, които лабораториите осигуряват за системата на отбраната, държавни институции и редица лечебни заведения в страната). Моля, преди да искаме още и още нови лаборатории – проверете колко са лабораториите, които извършват тази дейност в по-напредналите страни. Ще бъдете изненадани! Но там няма лаборатория с по един апарат (както всички лаборатории у нас), а с повече от 10.

3. Задължително следва да се въведат концентрационните прагове за кръв, аналогично на ползваните в момента при техническото средство Drug Test 5000, т.е. над каква концентрация следва да се приеме един резултат за положителен. Тази стъпка, която е международно възприета и препоръчвана, освен че ще уеднакви аршина, с който различните лаборатории мерят у нас, но и ще елиминира възможността хора с употреба в минал, неотносим към момента на шофиране период от време, да се оказват с положителен резултат за употреба.

4. Създаване на единна методология за изследващите лаборатории. Тук следва да поясня, че акредитацията на лабораторията не гарантира истинността на резултата. Въвеждането на изискване за акредитация на лабораториите следва да бъде въведено след като първо се създаде и уеднакви методологията на лабораториите. Механичното въвеждане на множество изисквания към лабораториите ще доведе до забавяне и блокиране на дейността им, което от своя страна ще доведе до още по-голямо забавяне.

Накрая, с оглед на крайно негативните коментари към изследващите лаборатории, съмненията за корупция и лоши практики и изливането на множество неприятни квалификации по наш адрес, моля да се замислите, че именно резултатът от нашите изследвания е този, който решава въпроса с фалшиво положителните тестове и оневинява несправедливо пострадалите от действащата процедура у нас.

Целия разговор гледайте във видеото.