„Темата на NOVA”: Без отстъпление (ВИДЕО)

В „Темата на NOVA” журналистът Стоян Нешев и операторът Димитър Василев отиват в една от най-горещите точки на Балканите, запазила спомена за войната в самото сърце на Европа.

В Косово мирът е крехък, а рисковете са всекидневие. Младата република и съседна Сърбия все още имат нерешени въпроси. Косово обяви независимост през 2008 година -  близо десетилетие, след като бомбардировките на НАТО прогониха сръбските сили от територията му. 50 хиляди сърби, които живеят в Северно Косово, не признават институциите на Прищина. Тази година се навършиха две години от бурните протести, организирани от косовските сърби, при които безпрецедентно бяха ранени голям брой войници от КФОР.

Сред мироопазващите сили има над 140 българи – и мъже, и жени, готови да действат във всякакви ситуации. Редник Мартин Кръстев ще остане на мисия до февруари. Посреща ни в база „Виладжио Италия“ в Печ – сърцето на Западно Косово.  Разказва, че той и колегите му, са сред местните хора през по-голямата част от времето. Следят за нарушения на етническа или криминална основа. За редник Кръстев армията се появява като възможност, когато вече се развива успешно в корпоративна среда: „Бях на едно доста добро място в професионалното си развитие, но личният ми живот беше ударил дъно. Бях станал на 30 и си казах, че искам друго развитие”.

Професия „войник“: За вдъхновението да служиш в Българската армия

До момента в операцията на НАТО са участвали над 2000 българските военнослужещи. Един от най-чувствителните обекти, поверен им за охрана, е манастирът „Високи Дечани”. Той е православното наследство на Косово и е в Списъка на ЮНЕСКО. Неведнъж обаче е бил мишена на екстремистки групи като опит за натиск върху сръбската общност в Косово. За уважението към присъствието на българския контингент в Косово разказва посланикът ни в Прищина – Христо Краевски: „Българските военнослужещи получават заслужено много висока оценка. Тук те работят в една много трудна среда, която е изпитание за техните качества – не само като военни. Те работят в тясно взаимодействие с косовската полиция и Мисията на ЕС за върховенството на закона”.

Българските военнослужещи са категорични, че местните ги приемат добре – както косовските албанци, така и сърбите.  Но борбата с масовите безредици е нещо ново за тях. А подготовката за мисията им е сериозна и продължителна, обяснява подполковник Христо Василев – национален командир на българския контингент в Косово: „Подготовката преминава в България, а след като завърши, се дава сертификат от сертификационна комисия, която оценява както възможностите на всеки един военнослужещ, кандидатствал за мисията, така и на формированието като цяло”.

В база „Виладжио Италия” екипът на NOVA е посрещнат и от началника на щаба на Регионалното командване „Запад”, който е българин – подполковник Иван Комитов: „Има моменти, в които нещата могат да ескалират. Ние не сме тук да ограничаваме местното население, ние сме тук да подпомагаме. Няма значение от религията. Междуетническо напрежение няма как да се допусне”.

Силата на войнския дух обаче невинаги може да замести недостига на военнослужещи в Българската армия, казва командирът на рота – старши лейтенант Борис Михайлов: „С все повече и повече намаляващия личен състав, който имаме, се трупат все повече и повече задачи на едни и същи военнослужещи”.

Екипът ни е прикрепен към патрул, който извършва редовни обходи в чувствителен пограничен район в Западно Косово. Там напрежението може да ескалира по всяко време. Задачата се изпълнява с нови високопроходими джипове на Българската армия, оборудвани със съвременни комуникационни системи и допълнителна защита, което позволява на военнослужещите да се движат с лекота по трудните планински терени и да реагират бързо при извънредна ситуация. „Основната ни задача е да патрулираме в зоната за отговорност, където да осигурим сигурност на местното население”, обяснява  командирът на взвод Михаела Колева.

Тя и колегите ѝ казват, че приемат своята мисия под българското знаме като шанс и дълг да опазят мира на Балканите. Мир, в който да живеят и собствените им семейства – само на стотина километра от Косово.