Силата на духа: Незрящи атлети показаха, че в спорта няма бариери

Поредно доказателство, че в света на спорта граници не съществуват. Над 100 незрящи атлети показаха, че силата на духа и волята могат да прескочат физическите бариери. С добра екипировка и силна мотивация младите спортисти се отправят към стартовата линия.

Вълнението е осезаемо, а един от участниците, Далтън, споделя: „Чувствам се малко нервен, сърцето ми ще изскочи. Просто си казвам, че трябва да се концентрирам“.

Как едно незрящо момиче се научи да сърфира (ВИДЕО)

В състезанието участват атлети от всички американски щати, а нормативите включват тичане, скачане и хвърляне на гюле. Успехите не закъсняват, както разказва Авиана след своето представяне: „Чувството беше невероятно. Успях да изтичам разстоянието за девет секунди, което е най-доброто ми време до момента“.

Ако това състезание изглежда различно от обичайното, то не е случайно – всички атлети представляват училището за незрящи в Тенеси. Дисциплините са адаптирани, за да отговарят на възможностите им.

„Три скока е нещо като скок на дължина от място, но вместо един скок правиш три. Краката ти остават плътно на земята след всяко приземяване и заставаш в позиция за следващия скок. Идеята е, че трябва да направиш три такива скока подред“, обяснява Авиана една от дисциплините. За да се ориентира в коя посока да скочи, на 12-годишното момиче помага пляскане с ръце. „Наистина е забавно!“, добавя тя.

Авиана споделя, че от години е чакала да се състезава и днес най-накрая е получила този шанс. Гордостта ѝ е огромна: „Гордея се от факта, че съм само седми клас и успях да победя“.

Възхищението от духа на участниците е споделено и от организаторите. „Тези деца са уникални. Не позволяват това, че са незрящи, да ги определя или ограничава“, коментира Джейми.

Колкото и трудно да е да дават най-доброто от себе си, младите атлети не губят своя спортен дух и чувството за екипност.

„Има толкова много страхотни атлети тук. Когато ги опознаеш, разбираш, че са много мили и винаги те подкрепят. Не бих могъл да си пожелая по-добър отбор“, казва Далтън.

Духът на приятелство е по-силен дори от състезателната надпревара, както признава и Авиана преди следващия старт: „Малко съм нервна за 600-метровия спринт, защото трябва да се състезавам срещу една от съотборничките си. Това дори ме натъжава, защото не искам нито една от двете ни да загуби“.

Това състезание обаче не е като всички останали – тук всеки е победител.