Гласът зад бурката: Разказ на жена, избягала от режима на талибаните в Афганистан, за да диша свободно

Афганистан. 2025 година. „Моралните” правила на талибаните са отнели на жените правото на глас... Буквално. Защото той може да звучи изкушаващо. Наказания без процес, санкции без мотивация, забрана за излизане свободно, без придружител от мъжки пол, забрана да повишават глас или да пеят, да учат, да посещават обществени места… Забрана да съществуват като личности. Забрана да мечтаят, да дишат свободно и да показват лицата си. Често имената им не се произнасят. Те са просто безименни жертви на един режим, който отнема живота им, докато са живи. Пълнолетни мъже и жени дори не могат да се погледнат, ако нямат родствена връзка помежду си. Живот сред забрани, тормоз и репресии. Жената като безгласна буква или като птичка, затворена в кафез, чиято воля бива сломявана всеки ден. ООН го определя като „полов апартейд”. 
Една жена обаче се осмелява да извика с всички сили, че жените са ценни, че не са сексуален обект, не са просто средство за продължаване на рода. Те имат лице, имат глас, а имат и смели мечти. Тя е Карима Катайон - жената с главно Ж, която не се страхува да диша и да се нарече жена.

Здравейте, госпожице Катайон! Много ми е приятно да ви приветствам от България!

На мен също!

В момента живеете в Пакистан, където сте се преместила от родината си Афганистан през 2023 г. Можете ли обаче да ни върнете към ранните си години – къде израснахте, какво си спомняте от детството си?

Здравей, България! Казвам се Катайон, моден дизайнер съм, родена съм в Мазари Шариф, Афганистан. Отраснах и се изучих в този град, имам университетска степен. След това през 2018 г. се преместих в столицата Кабул. Исках да бъда независима и заживях без семейството си. Исках да последвам мечтите си.

За какво мечтаехте тогава?

Ооо, ами по онова време мечтаех да бъда добър журналист, да работя в медия бленувах от съвсем малка. Заставах пред огледалото и си говорех сякаш вземам интервю. В Афганистан обаче за жените не е никак лесно да се борят за мечтите си. Още на 17-годишна възраст реших да започна да се изявявам в социалните мрежи като начин да се изразя, защото, ако братята ми можеха свободно да се разхождат навън и да работят това, което искат, защо аз да нямам това право? В моето сърце винаги е съществувал стремежът да бъда свободна. Афганистанската култура обаче никога не е била благосклонна към жените и желанието им да работят равноправно.

Спомняте ли си кога за пръв път съзнателно сте била ограничена от местните порядки? Изпитахте ли ограничения при образованието си, например?

В сравнение с днешно време, когато аз учех преди смяната на режима, не беше чак толкова трудно. Все пак културата на Афганистан е такава, че винаги дърпа назад жените от публичното пространство и изявата в обществото. В момента нивото на ограниченията в обществото е достигнало своя пик. Може би за пръв път усетих сериозни рестрикции, когато реших да започна работа в медия. Още в семейството си срещнах противопоставяне – от страна на баща ми и братята ми. Страхуваха се, че ще се злослови за мен и ще ме съдят. Казвах им, че не съм виновна, че съм се родила жена. Искам да сбъдна мечтите си и да имам равни права да се развивам. При всички положения в нашето общество е ежедневие да се говори лошо за една жена, ако иска да гради кариера и не си стои вкъщи.

Вярно ли е, че имената на афганистанските жени не се произнасят публично?

Да, в момента е точно така. Ако една жена е излязла от вкъщи, то трябва да е само в крайна необходимост – да отиде да напазарува или на събитие с мъжа си. Винаги трябва да е напълно покрита – както лицето, така и тялото – с хиджаб и бурка. На жените не е позволено  да се смеят на обществени места, да говорят на висок глас… Понякога са разпитвани защо ходят сами на улицата, неомъжени ли са. Биват публично упреквани. Всички това е ежедневие в Афганистан в момента.

По Ваше мнение какви са най-строгите рестрикции за жените в Афганистан?

Мисля, че най-тежкото ограничение е невъзможността да ходят на училище или университет. На практика жените нито могат да учат, нито да работят. Единственото, което могат да правят докато са живи, е да стоят вкъщи, да се омъжат, да бъдат домакини и да раждат деца.  Афганистанските жени просто нямат никакви права и възможности за реализация.

А има ли забранени места за тях?

О, в момента жените изобщо не могат да се разхождат сами навън. Позволено е да се излиза само за неотложни нужди – пазар или лекар. Много често още в семейството възникват ограниченията, задава се въпросът „Каква работа имаш навън?“.  Дори в парка не могат да се разхождат. Само си представете - дори нещо толкова простичко като разходките в парка са позволени само за мъже.

Значи жените не могат да се появяват на публични места, а ако го направят, трябва да имат уважителна причина и да са напълно покрити. Какво най-много е потискало теб от 2021 г. насам?

Аз живях две години при режима на талибаните. Пребивавах в Кабул и нямах съквартирант. От време на време аз се прибирах при семейството си в родния си град, а по пътя автобусът ми беше спиран и ми беше искана личната карта. Разпитваха ме дълго време защо пътувам сама и къде е съпругът ми. Когато казвах, че нямам, ме питаха как така и защо. Друго ограничение усетих при търсенето на ново жилище. 3-4 месеца ходех на огледи, но не искаха да ме настанят, защото нямах съпруг, нито друг мъж със себе си – баща или брат. Когато се разхождахме из столицата Кабул, имаше постове с полицаи, които ни спираха постоянно със същите въпроси – защо сами жени се разхождат свободно и защо лицата ни не са покрити. Ако трябва да резюмирам – буквално в Афганистан на жените не им е позволено дори да дишат. За всяка стъпка трябва да доказват, че или имат съпруг, или брат и баща, но в никакъв случай не бива да се казва, че една жена е самостоятелна. Всички решения за жените и животите им се взимат от мъжете. Нежният пол е безгласна буква в Афганистан.

Има ли някакъв шанс афганистанка да се омъжи по любов или да се влюби и да послуша сърцето си?

О, това изобщо не би било лесно, ако приемем, че изобщо е възможно. Преди известно време чух за една жена, която се влюбила в момче, без да са женени и се разбрало публично. Вследствие на това я убили, защото любовта без уговорен вече брак не е разрешена. Това е грях. Жената може да се влюби чак след брака – в мъжа си, с когото ще остане до смъртта си, независимо дали го иска.

Семейството ти още ли е в Афганистан? Как се свързваш с тях?

Да, те живеят в родния ми град. Чуваме се понякога.

Страхуваш ли се за тях?

Определено. Изобщо не ми е лесно да съм далеч от тях. Двете ми малки сестрички живеят в Афганистан с баща ми. Заради тях все още не съм разкрила всичко, което съм преживяла там. Не искам да им се случи нещо лошо, поставяйки ги под риск. Избягвам да разказвам някои неща, за да бъде семейството ми в безопасност. Някои нощи за мен са изпълнени с кошмари за сестрите ми. Страхувам се, че може да преживеят опасности там, а не мога да им помогна. В кошмарите ми те излизат просто да се разходят и биват арестувани, защото лицата им не са покрити или са започнали работа. Никак не ми е лесно да живея без тях в Пакистан. Мислите ми постоянно са с тях и се надявам да са добре, макар че изобщо не съм сигурна, че това е така.

А как се реши на тази трудна стъпка - да напуснеш родината си и да оставиш семейството си?

Всъщност останах две години при режима на талибаните, защото вярвах, че това е моят дом и ще мога да намеря начин да живея там. Разбира се, много ми се искаше да остана и да живея със семейството и приятелите си. Много ми се искаше с работата и думите си да мотивирам другите жени да придобият кураж. Малко преди да се установи режимът, аз тъкмо бях започнала свой бизнес, изявявах се често в социалните мрежи. Срещах отпор в най-близките си, защото се страхуваха за мен и за себе си. Аз обаче бях убедена, че по този начин ще мотивирам жените да се осмелят да бъдат себе си, да не се страхуват толкова много и да не се отказват от мечтите си. Исках да не приемат безропотно да носят хиджаб и бурка, да се опитат да отвоюват правата си. С тази цел създавах съдържание в социалните мрежи. През 2023 г. обаче аз и семейството ми вече бяхме преживели достатъчно ужасни неща, които не мога да споделя, така че реших да напусна страната. За да пазя семейството си и посланията ми да достигнат до повече хора, самата аз трябваше да бъда в безопасност.

Следващият ми въпрос щеше да е дали сте била наказвана, арестувана или жертва на насилие за тези две години, но осъзнавам, че този въпрос може да представлява опасност за семейството Ви.

Да, в конкретната ситуация не мога да разкажа за преживяното - страхувам се за семейството си. Благодаря за разбирането.

Как жените успяват да защитят психичното си здраве под постоянен контрол? И изобщо успяват ли?

За съжаление, едва ли може да се говори за психично здраве, защото буквално се борят за оцеляването си. Всеки ден има ужасни новини за жените, още и още ограничения на правата им. Когато аз бях в Афганистан, с приятелите ми често медитирахме вкъщи, като тази практика ни помагаше да се отпуснем. Освен това обичахме да слушаме музика и да четем книги. Разбира се, това може да става само вкъщи и в женска компания. Това поддържаше умовете ни. Имайте предвид, че много жени няма как да го правят, тъй като са необразовани и често не могат да четат. Няма как да излезеш с приятели и да разпуснеш, да пиеш кафе, да поговориш спокойно навън. На ресторант се ходи само с твоя махрам – това значи, че трябва да си придружена от мъжки членове на семейството си.

Предполагам, че не си представяте как ще отгледате децата си в Афганистан в момента, но може би си мислите някога да се върнете? Или ще останете завинаги в Пакистан?

Разбира се, че искам да се върна един ден, но не и при този режим. В момента Пакистан е по-добра опция за мен, по-безопасна среда. Децата ми в никакъв случай няма да отраснат при талибаните. Искам те свободно да избират живота си, образованието и професията си, сами да взимат решенията си. Ако децата ми няма да могат да следват мечтите си, защо да ги раждам и да ги обричам на ограничения?

Ако оставим настрана режима, все пак Афганистан е страна с богата култура и история. Тя е много повече от управляващите я в момента. Кое е това, което трябва да знае светът за родината Ви?

О, разбира се, че е така! Афганистан е много красива страна, с невероятна природа. Страната е древна пресечна точка на човешките миграции по Пътя на коприната, съществува от хилядолетия. В голямата си част територията ѝ е заета от планини  Има както хубави, така и лоши страни на нашата специфична култура. Много красив е нашият фолклор. Храната ни е много вкусна и ако можеше светът да види цветното и хубаво лице на културата ни, щеше да се влюби в нея.

Вие сте успешен дизайнер и инфлуенсър. Какво Ви вдъхновява и какво се стремите да създавате?

През 2020 г. започнах бизнес с дрехи, заедно със своя близка приятелка, която също вече живее в чужбина. Една година по-късно талибаните дойдоха на власт и ние загубихме всичко. Впоследствие опитах да възродя бизнеса и мечтата си да бъда моден дизайнер, защото исках да стана известна и да вдъхна кураж на жените да бъдат себе си. За съжаление не успях да се преборя да развия бизнеса си там, имаше много репресии срещу жените и това е тъжното ежедневие. Още в училище със сестра ми рисувахме и бленувахме да бъдем дизайнери, така че в никакъв случай нямаше да се откажа, въпреки че беше опасно. С тази професия целя да покажа красотата на афганистанските дрехи и обичаи, тъй като светът вижда предимно жени, облечени от глава до пети в черно, а това изобщо не е нашата култура. Исках да променя тенденцията да чуваме само лоши новини за Афганистан.

А каква е най-голямата Ви мечта, която искате тепърва да постигнете?

Разбира се, след като взех решението да напусна родината и семейството си, работя усърдно да се превърна в известен моден дизайнер и посланик на афганистанската култура по света. Това е най-голямата ми мечта.

Пожелавам Ви го! На финала – какво знаете за България и бихте ли посетила страната ни?

Чувала съм само хубави неща за България, дори имам приятелка оттам. Следя с любопитството нейните публикации и така опознавам страната ви. Накрая искам да отправя послание към всички жени по света, които чувстват ограничения и не могат да живеят живота, за който мечтаят: Не се отказвайте, защото всяка жена е много силна и има право да сбъдне целите си! Борете се за себе си, дори вашето общество да Ви ограничава, защото вашият живот е ценен!

Автор: Цветина Петкова