Властелинът на цветовете: Иван Яхнаджиев и животът извън рамките

На 31 март 1948 г., в сива София, се ражда Иван Яхнаджиев – човек, който трудно може да бъде поставен в рамки от режима. Той е човекът, който направи възможно отбелязването на десетия юбилей на предаването „Офанзива с Любо Огнянов”.

Детството му е белязано от един спомен, който носи вече 70 години. „Спомням си няколко неща. През 1959 г. дойдоха комунистите в къщата ни при градинката до Двореца на пионерите и казаха, че трябва да я напуснем, защото ще се прави белгийско посолство. Казаха още, че трябвало да се гордеем“, споделя Яхнаджиев.

Той разказва и за времето си в казармата – служил е две години и два месеца като танкист. По думите му, баба му е виновна за това, че той да влезе в Художествената академия – тя първа му купила бои. Яхнаджиев кандидатствал цели четири години, преди да бъде приет.

Иван Яхнаджиев: За непреходното изкуство между България и Италия

Младият Иван получава и остри критики от Светлин Русев, но успява да запази и една служебна бележка, която най-добре илюстрира абсурдите на времето. „Бях член на „Младия художник“. За да не ме спрат, защото носех брада, подписах документ със Светлин Русев“, разказва той.

Синът на Иван, Александър, живее от години в Италия и придобива световна популярност, след като поставя премиера Джорджа Мелони в необичайна ситуация с въпрос за мравките – който медиите интерпретират като метафора за вниманието към малките хора и потенциална политическа буря.

За Иван Яхнаджиев изкуството е не само вдъхновение, но и провокация. Именно това е неговата запазена марка. Той споделя, че най-трудно му било да рисува обувки.  „Обувката е с теб цял живот, тя те съпровожда навсякъде. Това е нещо много особено и трудно за рисуване“, разказа той.

В неговия свят обувките символизират пътя, който всеки от нас извървява – дали ще остане сив и монотонен, както учели в академията по време на комунизма, или цветен и търсещ новото. По пътя всеки изтърква своите обувки, а спомените са като тях – понякога удобни и приятни, понякога болезнени, но незабравими.

В един от великите си филми, „Златна треска“, Чарли Чаплин яде собствените си обувки. В цветния свят на Иван Яхнаджиев творецът символично се разделя с обувките си, преминал през живота със страст, изгаряща като огън.

И за да докаже, че наистина е различен, Иван Яхнаджиев решава да подари на всеки гост на предаването по една частица от себе си – взрив от цветове от неговото платно.

Цялото интервю гледайте във видеото.