Две години по-късно: Ефективна ли е нискоемисионната зона

Две години след въвеждането на нискоемисионната зона в София замърсяването на въздуха остава сериозен проблем, въпреки надеждите за по-сериозно подобрение. Според изследвания мръсният въздух в България причинява между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно, а столицата продължава да бъде една от най-моторизираните в Европа. Анализи показват спад на вредните емисии от около 10% между 2023 и 2024 г., резултат, който според Ивайло Хлебаров от „Климатека“ е реален, но крайно недостатъчен.

„Тези 10% ясно се дължат на мярката“, казва експертът по опазване на околната среда в предаването „Социална мрежа”. Въпреки това според него това не е голям напредък: „С тези 10%… имаме страшно малко намаляване. Ние се целим към поне 60–70%, за да има реален ефект.“

Отново въвеждат зелен билет в градския транспорт на София

Хлебаров определи зоната като важна стъпка, но далеч недостатъчна сама по себе си.

Според него големият проблем е ограниченото й действие – тя работи само три месеца годишно. „Тази мярка не може да бъде само три месеца, тя трябва да се прилага целогодишно — 24/7, както е навсякъде в Европа“, смята Хлебаров. Освен това сегашният обхват засяга твърде малко автомобили – бензинови над 29 години и дизелови над 22 години, при положение че най-голям дял имат коли от трета до пета екогрупа. „В момента твърде малко автомобили са засегнати… те всъщност създават основния трафик", допълни той.

Според експерта не е по-малко проблемен е и контролът. Първата година беше гратисна, а през втората софтуерът за санкциониране започна да работи, но системата остава мудна. „Актовете се изпращат по пощата и може да отнеме до шест месеца, докато някой разбере, че е глобен“, твърди Хлебаров.

Експертът е в постоянен диалог със Столичната община, но уточнява, че всичко се случва бавно. Според него София трябва да разшири зоната, да ограничи по-масовите замърсяващи автомобили и да въведе зона с нулеви емисии в централната част, подобно на Лондон. Градът продължава да е силно зависим от личните автомобили, което според него е фундаментално препятствие.

От 1 декември най-замърсяващите коли няма да влизат в центъра на София (КАРТА)

Друг значим проблем е замърсяването от отопление с твърдо гориво. Подменени са между 9 000 и 15 000 отоплителни уреда, и то предимно в центъра — район, в който малко домакинства използват дърва и въглища. „Трябва да погледнем там, където е първоизточникът на замърсяването, а това не е центърът на София“, посочва Хлебаров.

Въпреки критиките той остава умерено оптимистичен. Ако препоръчаните промени бъдат приложени, намаляването на замърсяването може да достигне 40% в рамките на две години. „Всички искаме да дишаме чист въздух. За това е необходимо да се ограничат тези автомобили, които замърсяват“, обобщава експертът.

Вижте повече във видеото.