„Правосъдие в плен": Филм за корупцията в съдебната система на Румъния доведе до многохилядни протести

Мащабни протести срещу корупцията и политическия натиск над правосъдната система заляха Румъния, след като разследващата платформа „Рекордер” публикува двучасовия документален филм „Правосъдие в плен”. В него високопоставени съдии и прокурори разкриват как румънската съдебна система е поставена под политически контрол, а ключови дела за корупция умишлено се бавят или прекратяват. Филмът събра милиони гледания в интернет само за дни и се превърна в повод хиляди румънци да излязат по улиците на Букурещ и други градове с искания за оставки, прозрачност и независимост на правосъдието.

В ефира на „Здравей, България” румънският журналист и блогър Юлия Баховски обясни, че „Рекордер” не за първи път публикува разследвания, които разтърсват обществото, но този филм има особено силен ефект заради свидетелствата „отвътре”.

„Прокурори и съдии разказват, някои анонимно, други с лицата и имената си, как функционира системата. Показва се една пирамида на контрол, в която политическата власт оказва натиск върху съдебната. Делата срещу политици, високопоставени чиновници и бизнесмени често се ползват с преференциален режим”, заяви Баховски.

Петият вот на недоверие срещу румънското правителство беше неуспешен

По думите ѝ честа практика е делата да се проточват с години, докато изтече давността им. „Едно дело може да се разглежда 10 – 15 години. Съдията постоянно се сменя, за да започва процесът отначало. А магистратите, които си вършат работата, често биват отстранявани, докато тези, които работят в синхрон с политическата власт, не търпят санкции”, допълни тя.

Според журналиста разликата между Румъния и България е, че северната ни съседка вече е имала период на реални успехи в борбата с корупцията, особено по времето на активната работа на антикорупционната прокуратура и преди отстраняването на Лаура Кьовеши. „Политиката трябва да гарантира независимост на правосъдието, а не да го контролира. След отстраняването на Кьовеши системата постепенно попада под натиск. Ценността на този филм е, че обяснява всичко на разбираем език и дава надежда, че не всички съдии и прокурори са част от този модел”, подчерта Баховски.

По думите ѝ в момента текат нови разследвания, а все повече магистрати започват открито да говорят, вдъхновени от смелостта на колегите си, участвали във филма.

Журналистът и основател на българо-румънския блог „Мостът на приятелството” Владимир Митев каза в ефира на „Твоят ден”, че  разследването е насочено срещу някои от действащите лица в румънската съдебна система – става дума за Лия Савоне, която ръководи Върховния касационен съд в страната, но също така са споменати и бившият министър на правосъдието и сега министър на вътрешните работи – Каталин Предою, както и ръководителят на антикорупционната прокуратура – Маро Войняк.

Според него оттук нататък Лаура Кьовеши може да изиграе важна роля в Румъния. Той каза, че има подписка от магистрати, които искат да бъдат извършени реформи в правосъдието на страната.

Прилики и разлики с България

„Осемте джуджета”

Разследващият журналист Николай Стайков намери аналогия с някои знакови български казуси. Един от тях е „Осемте джуджета”. Според Стайков на прокуратурата са трябвали 3 години, за да се заеме с казуса.

 „През май 2023 г., три години след излъчването, имаше така наречената акция за залавяне на Пепи Еврото. Той се издирва в момента. Да се надяваме, че е жив и здрав и някой ден ще го видим и ще чуем неговия разказ. Три години от отрицанието до прегръщането и доказването на всичко това, което сме извадили тогава”, заяви в предаването „Твоят ден” Николай Стайков, който е съосновател на Антикорупционния фонд.

Той коментира, че през 2020 г. има огромен ефект от разследването „Осемте джуджета”, най-вече в социалните мрежи и в интернет. А Антикорупционният фонд отчита няколко милиона гледания общо на цялата поредица. „През 2020-а на протестите имаше плакати за казуса”, каза Стайков.

„Хемусгейт”

„Нашата организация извади много ясни доказателства и документи как е било заметено разследването за „Хемусгейт”. След това по една голяма национална телевизия излезе за 10 минути прокурорът Ивайло Занев и потвърди на практика всичко”, обясни Стайков. И напомни, че  Занев непосредствено преди да се повдигнат обвинения е сменен с друг прокурор.

„Искам да напомня нещо много важно – работата на прокуратурата не започва от нулата. Тя започва от проверката на ГДБОП по времето на министър Бойко Рашков. И това повдига още една голяма тема – колко е важен балансът на властите, и обратното – колко е вредно акумулирането на цялата политическа власт само в една политическа партия или политическа група на влияние”, каза Стайков.

По думите му когато има институции, които са извън мрежата на политическо влияние, тогава получаваме това, което виждаме в Румъния.

„Бойко Рашков не беше приеман еднозначно. Но тогава имахме баланс на властите и в рамките на правомощията на ГДБОП можеше да се започнат неща, които в крайна сметка отидоха в прокуратурата - разработката „Нотариуса“, изключително знакова, както и разработката за „Хемус””, каза Стайков.

„Имаме чекмеджета, а най-страшни са тези с архивите и компроматите. Това звучеше като конспиративна теория, докато не видяхме видеото от стаичката на Пепи Еврото. Теодора Георгиева не е отрекла, че това е тя”, каза Стайков.

Протестите в Букурещ и у нас са две версии на една и съща криза – тази на доверието, смята Мариян Събев, експерт по сигурност от Центъра за изследване на демокрацията.

„В Букурещ хората защитават идеята за независим съд и се противопоставят на злоупотреби в правосъдието. В София бюджетът беше искрата. Но истинската тема е безотчетността и усещането за държава, която е пленена от интереси. Затова и политическият резултат беше оставка. Общото е, че когато институциите не създават пространство за смислен диалог, за контрол и за прозрачност, обществото го създава на улицата”, каза Събев.

Николай Стайков очаква в следващите месеци да има целенасочена масирана кампания за това да бъде убита протестната енергия.

„Излизаме от кризата чрез диалог преди всичко и търсене на възстановяване на доверието, колкото и крехко да е то”, заяви Събев. „Господин Стайков загатна, че доверие не се връща с обещания, а с три неща - прозрачност, предвидимост и ясни последствия. Диалогът не представлява да поканим протестиращите на среща или да се съберем в една зала с политическите опоненти на „Дондуков” 2, а да има механизъм, който превежда общественото недоверие в измерими социални промени. Това ще бъде истинският тест. Не дали имаме хора на улицата, а дали ще има видими решения, правила, които се прилагат еднакво, контрол, който работи, и разговор, който не е просто театър, а ефективен дебат за политики. Ако това липсва, протестите ще се връщат в различни форми, но със същото послание”, каза Събев.

Повече по темата гледайте във видеата.