Ще настъпи ли скоро краят на размириците в Иран

Назначаването на Николай Младенов за директор на бъдещия Съвет за мир в Газа е рядко признание за българската дипломация и личните му качества като посредник в един от най-сложните конфликти в света. Това коментираха журналистът и арабист Нина Стоянова и бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в предаването „Твоят ден“. Новината предизвика вълна от гордост, но и постави на дневен ред въпроса "Какво следва след размириците в Иран?".

Съветът за мир е част от плана за прекратяване на огъня в Ивицата Газа, представен от американския президент Доналд Тръмп, като към момента официално потвърждение за ролята на Младенов има от израелска страна и премиера Бенямин Нетаняху. Според Нина Стоянова ключовата задача пред бъдещия съвет е „да деблокира първата реална стъпка от процеса“, след като размяната на заложници срещу затворници е изчерпала потенциала си. Тя подчерта, че Младенов е изключение в регион, в който посредниците обикновено са отхвърляни от едната или другата страна.

По думите ѝ и Израел, и палестинската страна публично са оценявали високо работата му – нещо, което „се случва изключително рядко“. Именно това дава надежда, че процесът може да бъде рестартиран, макар и бавно.

Протестите в Иран: Демонстранти разкъсаха националния флаг

Милен Керемедчиев изрази сериозен скептицизъм за развитието на мирния план. Той припомни, че от предвидените 20 точки е изпълнена едва първата, а най-ключовата – разоръжаването на „Хамас“, остава изцяло блокирана.

Натискът върху „Хамас“ се засилва

Според Стоянова обаче ситуацията около „Хамас“ се променя. Тя отбеляза, че стратегическата среда вече не работи в полза на организацията и че натискът върху нея е огромен. По думите ѝ има реален шанс планът да се реализира, макар и не в първоначално заложените срокове. „Вероятно няма да се случи до края на 2027 г. Процесът ще се разтегне във времето, но има движение напред“, каза тя, като добави, че външните фактори, включително политиката на САЩ и събитията в Иран и Венецуела, играят ключова роля.

Според бившия външен министър „Хамас“ е разчитала почти изцяло на финансиране от Иран – както за пари, така и за оръжие. „Това, което се случва в Иран, ще доведе до рязко спиране на тези потоци“, посочи Керемедчиев.

Иран – отслабен център на влияние

Според анализаторите Иран в момента е значително отслабен. Масовите протести, икономическата криза, високата инфлация и санкциите ограничават способността на Техеран да поддържа своите прокси-групировки в региона. Нина Стоянова подчерта, че протестите в страната вече имат не само икономически, но и политически характер, а външната обстановка този път работи в полза на протестиращите. По думите ѝ прогнозите са, че може да се стигне до дълбока промяна, дори до край на режима – макар и не непременно в краткосрочен план.

Керемедчиев допълни с конкретни данни за мащаба на недоволството – протести в десетки градове и стотици локации, както и рязък срив на икономиката. Той отбеляза, че иранците все по-често си задават въпроса защо милиарди долари са били насочвани към „Хамас“, „Хизбула“ и други групировки, вместо към собствената икономика.

Израел: Нанесохме удари по обекти на "Хизбула" в Южен Ливан

Венецуела, „Хизбула“ и пренареждането на пъзела

„Събитията във Венецуела също имат отражение върху Близкия изток“, посочи Керемедчиев. По думите му именно там „Хизбула“ е изграждала стабилни финансови и логистични мрежи, включително чрез наркотрафик, а разклащането на режима във Венецуела лишава организацията от сериозна подкрепа и допълнително отслабва иранската мрежа от влияние.

Според двамата гости всички тези процеси са свързани и създават предпоставки за промяна в региона.

Защо това засяга и България

Гостите в "Твоят ден" подчертаха, че конфликтите в Близкия изток не са далечни и абстрактни за България. Регионът е географски близък, а глобалните икономически процеси – преразпределението на петрола и природните ресурси, стагнацията в Китай и нестабилността на пазарите – неизбежно ще се отразят и у нас. По думите на Керемедчиев това може да доведе до ценови шокове, промени в доставките на горива и засилен миграционен натиск. „Когато световните икономики се завъртят, България няма как да остане встрани“, обобщи той.

Целия разговор вижте във видеото.