Освен в България, те могат да бъдат обменени безплатно и в страните от еврозоната
Колко от левовете като банкноти и монети са изтеглени и какво ще се случва с тях? На тези въпроси търсим отговорите днес в рубриката „Еврото - въпроси и отговори” с Нели Тодорова.
Всъщност изтеглянето на левовете реално започна много преди 1 януари 2026 г., когато влязохме в еврозоната. Още през лятото банките обявиха, че отменят таксите за свои клиенти, решили да внесат в сметките си парите, които държат по домовете си. Така и за банките, и за хората процесът беше улеснен и не се стигна до чакане в клоновете с часове. Голяма част от парите, които българинът държеше „под дюшека” бяха внесени в банките още преди началото на годината.
„Еврото - въпроси и отговори”: В кои сектори забелязваме най-сериозно поскъпване

Така, още след първите 10 дни на 2026 г., от обращение бяха изтеглени почти 50% от левовете, които са циркулирали в началото на 2025-а. Става въпрос за над 31 милиарда лева. От тях в средата на януари вече почти 60 на сто са били в трезорите на БНБ. Процентът продължава да расте, макар и не с тези темпове, но в средата на февруари вече са изтеглени почти 85 на сто от левовете.
БНБ отчита годишна инфлация от 3,5% в края на декември 2025 г.

Очакванията на БНБ са след средата на 2026 г. над 90% от банкнотите да са в БНБ. Остават около 10%, които ще останат извън трезорите, но всъщност никоя от централните банки, заменяла местна валута с евро до момента, не е отчела да е прибрала обратно 100% от парите в обращение. От Германската централна банка в края на миналата година съобщиха, че в страната, а и извън нея все още има около 12 милиарда дойче марки, което се равнява на 6 милиарда евро.
Това, което предстои да се случи с банкнотите у нас, е да бъдат проверени, а след това - нарязани и брикетирани.

Хартията е нарязана много на ситно и след това - пресована. Официално нямаме информация накъде ще се насочат брикетите. Неофициално те биха могли да се използват за енергия или отопление, или пък да се изгорят в инсенератори. Подобни брикети се пазят в Музея на парите в Загреб.

По отношение на стотинките и металните левове, разчетите на централната ни банка показват, че процесът на изтегляне ще е по-бавен, отколкото при банкнотите. Очакванията са в края на годината да са изтеглени над 60% от стойността на монетите. Те също ще бъдат проверени, след което ще се претопят. Още миналата година БНБ обяви търг за продажба на скрап – над 7 700 тона мед, цинк, никел и стомана.

Освен в България, левовете и стотинките могат да бъдат обменени безплатно и в страните от еврозоната. Ако сте Германия и имате известно количество левове, не е нужно да се връщате до родината, за да ги смените. Централните банки на всички страни, плащащи в евро, предлагат услугата обмяна на левове без такси по курса 1.95583 лв. за 1 евро, но има ограничения до 2000 лева на ден. Освен това крайният срок е 2 март.

А как се промени потребителското ни поведение? Колко дни плащанията в левове са над плащанията в евро? Отговорите на тези въпроси зависят от населеното място. В големите градове една значителна част от плащанията стават с карти.
Поискахме информация от една от големите вериги, работеща в София и областта. Ясно е, че в първите дни на януари над 50% от плащанията са в левове. Тази тенденция се запазва до 23 януари, като денят на пречупване се оказва 24-и. Това е първият ден, в който плащанията в брой в евро са над левовите. Прави впечатление обаче, че и на 31 януари - последният ден, в който можехме да се разплащаме в левове, 20% от плащанията в брой са именно в левове. Тук вероятно оказва влияние и мисленето - каквото е останало - да го изхарчим, докато все още можем.

Макар, че вече почти два месеца у нас плащаме с евро, оказва се, че все още има проблеми с едрите банкноти. Търговци отказват да ги взимат. След множество подобни сигнали, от БНБ излязоха с позиция, че подобни откази са недопустими.
„Еврото – въпроси и отговори”: Може ли рестото да има колекционерска стойност

И все пак те може да бъдат оправдани в конкретен случай, когато търговецът не разполага с достатъчно налични средства, за да върне ресто, или когато номиналната стойност на банкнотата е очевидно несъразмерна спрямо дължимата сума.

Последвайте ни