Изкуство за душата: Среща с иранеца, който съживява Ван Гог в XXI век

Понякога изкуството се появява като спасение – не шумно, а настойчиво, като вътрешен глас, който отказва да мълчи. То се ражда от разместването, от напускането, от необходимостта да превърнеш болката и копнежа в образ. Един иранец рисува тъкмо така – сякаш търси дом между линиите, сякаш разговаря с миналото, за да оцелее в настоящето. В неговия свят Винсент ван Гог не е икона, а спътник; цветът не е украса, а признание; а тишината между щрихите носи повече смисъл от думите. Роден в Иран и намерил творческа свобода в Португалия, той превръща личната история в универсален език за уязвимост, свобода и човечност. Това е художникът, илюстраторът и разказвачът Алиреза Карими Могадам. Той възроди Ван Гог от плътта на изкуството през XXI век и си спечели милиони фенове и ценители на неговите творби.

Много ми е приятно да Ви приветствам от България, г-н Алиреза!

На мен също!

Кои моменти от детството Ви в Иран първи събудиха интереса Ви към живописта и визуалните изкуства?

Преди всичко – здравейте на всички ваши зрители. Без съмнение детството ми изигра много важна роля за оформянето на интереса ми към изкуството. Първите признаци на този интерес се появиха още тогава, защото баща ми беше художник. Сядах до него и го наблюдавах как рисува, а самото гледане се превърна за мен в един негласен начин на учене.

Роден съм в артистично семейство и още от най-ранна възраст живеех, заобиколен от цветове, рисунки, книги за изкуство и творби на велики художници от цял свят. Тази среда силно оформи пътя, който по-късно избрах.

Помните ли първата си среща с историята на живота на Ван Гог? Какво Ви повлия най-силно в толкова ранна възраст?

Да, помня го много ясно. Бях много малък – може би на три или четири години. В дома ни имаше една много голяма картина, закачена на стената – изобразяваше вятърна мелница. Винаги питах баща си кой я е нарисувал и той ми казваше, че е на Ван Гог.

От този момент името Ван Гог остана в съзнанието ми. По-късно, когато пораснах и се научих да чета и пиша, започнах буквално да поглъщам книги за живота му. Бях на около десет или дванадесет години, когато прочетох „Жажда за живот“. Тогава наистина се запознах с живота на Ван Гог, както и с този на други велики художници.

Синът на великия Салвадор Дали – за приказките, които ти пречат да заспиш и изкуството на свободата (ВИДЕО)

Как културната среда на Иран – традициите, изкуството и ежедневието, оформи ранната Ви художествена идентичност?

Иранската култура е изключително древна, богата и дълбока – както в художествен, така и в литературен план. Още от момента, в който отворим очи, ние израстваме с поезия, разкази, „Шахнаме“ и произведенията на Руми, Хафез и Саади. Историите, които ни разказваха в детството, често идваха от класическата персийска литература.

Иран е изпълнен с изкуство – от архитектурата и традиционната живопис до самото ежедневие. Изкуството е част от ежедневието в страната и аз не бях изключение. Израснах с изкуството и литературата, а източното изкуство оказа дълбоко влияние върху мен – влияние, което и днес се старая да съхраня.

Как обучението Ви по графичен дизайн в Ислямския университет „Азад“ повлия на развитието на визуалния Ви стил?

Винаги казвам, че университетът не ме е научил на изкуство и не това е неговата роля. Той беше просто едно културно пространство - място, където срещнах хора, създадох приятелства и влязох в общности, които промениха начина ми на мислене.

Не вярвам, че който и да е университет по света може да направи някого артист. Той може да преподава основите, но това да бъдеш художник е нещо вродено. Познаваме много велики творци, които никога не са учили в университет, а въпреки това изкуството им е останало безсмъртно.

Имаше ли преподаватели или ментори по време на обучението Ви, които оказаха трайно влияние върху професионалния Ви път?

Да, определено. Научих по нещо от почти всички мои преподаватели, но най-влиятелни бяха онези, които ме научиха как да живея и как да гледам на света по различен начин.

Никой от тях не ме е учил на техники на рисуване – това научих сам. Някои обаче коренно промениха начина ми на мислене и възгледите ми за живота и това беше безценно за мен.

Преди да напуснете Иран, как се оформяше професионалният Ви път като карикатурист?

Рисувах карикатури, много години преди да напусна Иран. Първата ми публикувана работа в пресата е отпреди около тридесет и пет години. Оттогава непрекъснато работя като карикатурист.

Участвах в много конкурси и получих множество международни награди. Макар че тези отличия ми даваха мотивация в определени моменти, днес те са по-малко важни за мен от това, което предстои.

Какво Ви мотивира да напуснете Иран и да се преместите в Португалия?

Не бих казал, че съм напуснал Иран завинаги. Както много хора, които мигрират, аз заминах за определен период и в крайна сметка ще се върна в родината си.

Санкциите, банковите ограничения и трудностите при изпращането и представянето на произведения на изкуството обаче направиха международната работа изключително трудна. Затова реших засега да работя в среда, в която мога по-свободно да общувам със световната арт сцена.

Живот с изкуство, болка и любов: Говори наследничката на Фрида Кало, която пази историята на великата художничка

С какви предизвикателства се сблъскахте при адаптацията си към културната и художествената среда в Лисабон?

Като цяло не срещнах сериозни трудности. Португалия е европейска държава с много добри хора, а културата ѝ е доста близка до иранската. Това ми помогна да изградя по-добри връзки с артистичната общност извън Иран.

Разбира се, художествените среди в Лисабон понякога са по-затворени и доверието се изгражда с време. Но това никога не беше непреодолимо или обезкуражаващо.

Как португалската култура, архитектура или ежедневие са повлияли на творбите Ви през годините?

Езикът на моето изкуство е универсален. Той говори за мир, приятелство и любов, така че географията не влияе пряко върху съдържанието му.

Въпреки това спокойната атмосфера, природата и ритъмът на живота в Португалия ми помогнаха да работя с по-голяма концентрация и яснота на ума.

Изкуство без четка: Среща с Дженсен Дийн, който нарисува Мона Лиза с крак, а Исус - с вино

Какво поддържа творческия Ви диалог с Ван Гог жив през всички тези години?

Работя като художник повече от три десетилетия, но Ван Гог навлезе в професионалната ми работа през 2018 г. За мен той е универсален символ – човек, дълбоко обичан по целия свят. Чрез него мога да изразявам собствените си вътрешни мисли.

Докато усещам, че мога да кажа нещо ново чрез него, този диалог ще продължи. В момента, в който почувствам, че започвам да се повтарям и нямам вдъхновение, ще продължа напред без колебание.

Как се роди идеята за серията „Fancy Van Gogh“?

Личният живот на Ван Гог, неговата самота и липсата на признание приживе винаги са ме вдъхновявали дълбоко. Той е бил любящ, нежен и самотен човек, който създаваше красота.

Искам чрез неговия глас да напомня на хората, че светът може да бъде по-добро място и че можем да живеем с повече любов един към друг.

Има ли други артисти или исторически личности, които планирате да изследвате в бъдещи свои арт поредици?

Наред с Ван Гог, въведох и Фрида Кало в работата си, като понякога поставям нея и Ван Гог заедно в моите въображаеми светове. В миналото съм работил и с мотиви от творчеството на Пикасо, Леонардо да Винчи, Микеланджело и Анди Уорхол. Ако трябва да съм честен обаче, за мен най-добрият художник е Марк Шагал и е много възможно в бъдеще да се фокусирам по-задълбочено върху него.

Какво значение носят международните награди за Вас?

Наградите все още ме радват и ми дават мотивация. Дори на петдесет години, получаването на отличие носи радост. Признанието винаги е важна част от работата във всяка сфера – изкуство, наука или спорт – и аз я приемам с благодарност.

Как протича творческият Ви процес? Започвате ли с ясна идея или образите се раждат интуитивно?

Творческият ми процес обикновено произтича от ежедневието и от това, което се случва в света около мен. Новини, човешки взаимоотношения, социални реакции и дори дребни ежедневни събития могат да запалят искра за идея. За мен е важно работата ми да е свързана със своето време и да позволява на публиката да се разпознае в нея.

Понякога срещата с класическо произведение или добре позната картина също поражда идея. В такива моменти се поставям на мястото на оригиналния художник и си задавам въпроса „Ако той беше жив днес, как би реагирал на съвременния свят?”.

Опитвам се да навляза в света на картината и да внеса в него собствения си житейски опит, човешките си тревоги и личната си гледна точка. Тази смесица от интуиция, опит и социална чувствителност е в основата на моя творчески процес.

Ако Ван Гог беше жив и е пред вас сега, какво щяхте да му кажете?

Щях да го попитам какво мисли за творбите ми. Бих се радвал, ако ги хареса.

Вашите илюстрации често носят послания за любов, човечност и красота. Какви лични убеждения стоят зад тези теми?

Корените на тези теми са в детството ми. Преживях осем години война и израснах в град, силно засегнат от нея. Да бъда свидетел на страх, насилие и човешко страдание ме накара от рано да осъзная колко жизненоважни са мирът, любовта и съпричастността.

Не се стремя да поучавам чрез изкуството си. Просто искам да напомня на хората, че светът може да бъде по-мек. Свят, в който хората се нараняват по-малко, са по-честни и уважават правата на другите.

Ако изкуството ми може да повлияе положително дори на един човек – ако може да смекчи едно сърце или да провокира размисъл – значи съм си свършил работата. Вярвам, че изкуството може да предава дълбоки човешки послания, без да крещи, и тази вяра ме води.

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Момчето чудо, което знае 400 езика (ВИДЕО)

Запознат ли сте с българската карикатурна сцена и бихте ли имали интерес да излагате или да си сътрудничите в България в бъдеще?

Да, познанството ми с българските карикатуристи започва още в тийнейджърските ми години. Тогава попаднах на книга, озаглавена „Joking Aside“ – черно-бяла илюстрована колекция с карикатуристи от Източна Европа.

Тази книга ми повлия изключително силно и мога честно да кажа, че промени посоката на професионалното ми бъдеще. Сред представените автори имаше и български карикатуристи – изключително силни художници, особено в областта на черния хумор.

Според мен България има едни от най-добрите карикатуристи, особено в критичната и мрачна сатира. С огромно удоволствие бих направил изложба на мои работи в България и бих изградил по-близки връзки с артистичната ѝ общност.

Много благодаря за това интервю! Очакваме Ваша изложба скоро в България!

И аз благодаря! Със сигурност ще се постарая да дойда!

Автор: Цветина Петкова