Числата на изборите: Почти 4800 кандидати, над 12 000 секции и повече от 50 000 заявления от чужбина

Осми парламентарни избори за 5 години, от които само първите бяха редовни. Колко платихме за тази спирала, от която все още не сме излезли? Колко бяхме активни и какво ни очаква на 19 април? За кандидатите, секциите и българите, които желаят да гласуват в чужбина, разказваме в рубриката на „Здравей, България” „Числата на седмицата”.

Според план-сметката, приета от служебното правителство, се очаква задаващите се избори да ни струват 65 милиона евро, или около 14 милиона повече, отколкото сме платили за последните. Ако прибавим и тях към сметката, която трупаме само за парламентарни избори през последните пет години, то сумата ще набъбне до 380 милиона евро.

ЦИК: Ще има паравани във всички секции, промени в гласуването - няма

7 пъти от 2021 г. насам, сме си избирали нови депутати. Последните редовни парламентарни избори бяха през април въпросната година. Тогава всеки втори българин имащ право на глас, го беше упражнил. Същата година обаче направихме това общо три пъти, като всеки път активността спадаше все повече. През 2022-ра и 2023-а отново гласувахме предсрочно, а през 2024-а – го направихме още два пъти. Въпреки, че тогава изборите през юни бяха 2 в 1 и освен за български, гласувахме и за европейски парламент, отбелязахме рекордно ниска избирателна активност, която не успя да достигне дори 34%.

Връщаме се към настоящето и кандидатите този път. За всяко депутатско кресло сега ще се борят по 20 кандидати. Местата в българския парламент са 240. Разпределят се според броя на избирателите във всеки от общо 31 избирателни района, на които се дели страната. Колкото повече са избирателите в даден район, толкова повече депутати изпращат в парламента. Най-голям брой народни представители - 19, ще бъдат избрани от 23 МИР София, тъй като именно това е най-многолюдния избирателен район, а почти винаги и района с най-висока избирателна активност. Най-малко свои представители пък - по четирима, ще изпратят 9 от районите в страната.

Отвъд границата - избори и нови правила

За нашия глас ще се борят почти 4800 души. 70% от тях са мъже, а 30% - жени. И разпределението между половете, и броя на кандидатите са сходни с тези от последните парламентарни избори. Близо 1/4 от тях са включени в листите на два избирателни района. Това означава, че ако си спечелят депутатско кресло и на двете места, ще трябва сами са изберат като представител на кой от двата района да влязат в новото Народно събрание, а мястото си в другия район, ще отстъпят на следващия в листата.

В 7 часа на 19 април, врати ще отворят близо 12 хиляди секции. В 80% от тях ще може да се гласува с хартиена бюлетина или с машина. Това са секции, в чиито предварителните списъци са включени не по-малко от 300 избиратели. Почти 2500 пък ще бъдат секциите, в които да се гласува с хартиена бюлетина, ще бъде единствения възможен вариант. За бюлетините от машините ще бъдат изработени 19 хиляди ролки специализирана хартия.

Към 15 часа вчера, заявление за гласуване в чужбина са подали 53 хиляди българи от 68 държави, с 10 повече от предходните избори. Най-много заявления Централната избирателна комисия е получила от Турция, Великобритания и Германия, която този път измества Испания от третото място. А държавата, в която само един човек е пожелал да гласува, е Чили. Какъв ще бъде броя на секциите в чужбина, ще стане ясно в следващите дни, тъй като крайния срок за подаване на заявление за гласуване в чужбина е до полунощ. Припомняме, че избирателите извън България не могат да гласуват с преференция.

Изтече срокът за заявления за гласуване в чужбина

Кои са следващите две важни дати след 19 април? Това са: 23 април - денят, в който се очаква ЦИК да обяви официалните резултати от изборите и разпределението на мандатите, а до 26-и пък трябва да научим и имената на новите български народни представители.