Скрит манастирски двор в сърцето на Рим пази бурното си минало, изписано по стените (СНИМКИ)

Скрит манастирски двор, намиращ се само на няколко крачки от Пантеона в Рим, е спокойно място за тиха медитация – стига милионите туристи, които минават покрай него, изобщо да знаят за съществуването му.

Зад голямата дървена врата, неговите украсени със стенописи стени, затворени за широката публика, разкриват подробности от драматичната история на комплекса, включително папски конклави и разпитите на Галилео Галилей от Инквизицията.

Сара Мълали - първата жена архиепископ на Англиканската църква: Медицинската сестра, която пое по пътя на вярата (СНИМКИ)

В центъра има езерце със златни рибки и костенурки, заобиколено от маслинови дървета, две големи палми и дърво, натежало от ярки портокали, които монасите използват за приготвяне на мармалад. Добре нахранени котки се разтягат на слънчеви места по тревата. В конвента около двора все още живеят 20 монаси, които изпълняват своите задължения.

Снимка: Associated Press

„Той е проектиран да бъде място за молитва, за медитация и по този начин да насърчава съзерцанието на монасите”, казва брат Оконе.

През вековете това пространство е привличало важни фигури като Света Екатерина Сиенска и ренесансовия художник Фра Анджелико, които са погребани в прилежащата базилика. Мястото е било сцена на исторически събития, включително два конклава и Римската инквизиция.

Отвориха ново пространство за посетителите на Колизеума

Името на базиликата до двора - „Санта Мария сопра Минерва”, е показателно за нейното минало – католическа базилика, посветена на Дева Мария, издигната върху мястото, където някога се е намирал езически храм на римската богиня на мъдростта Минерва.

Снимка: Associated Press

„Този манастирски двор на „Санта Мария сопра Минерва” е един от най-големите и може би най-красивите в целия Рим. Той е бил голям културен център в Древността и е такъв и до днес”, казва историкът на изкуството Клаудио Стринати.

Това е районът, където хората са се събирали, за да дадат своя глас по времето, когато Юлий Цезар е бил на власт. По-късно, в края на 1200-те години, доминиканските монаси построяват църква на това място. Около 1570 г. оригиналният двор е заменен с нов, проектиран от ученика на Микеланджело архитектът Гуидето Джудети.

Започна реставрация на базиликата „Сан Пиетро ин Винколи”

Част от стенописите, покриващи стените и сводестите тавани, изобразяват тайните на розария и имали за цел да насърчават съзерцателния живот на доминиканските монаси, живеещи в конвента. Други фрески, разположени в ниши и ъгли около двора, разкриват тежката история на мястото и дейностите на неговите обитатели.

Снимка: Associated Press

През XVI век конвентът е служил за офиси на Римската инквизиция. Няколко портрета в медальони високо по стените на двора показват обезглавени доминикански монаси, работили като инквизитори – изобразени само с остатък от шията и с глави, които държат в ръцете си.

„Освен всичко друго, тук се е намирал трибуналът на Инквизицията, където е бил разпитван прочутият Галилео Галилей”, обяснява Стринати.

В стая от едната страна на двора Галилео Галилей е бил принуден да се откаже от своята „еретична” идея, че Земята и другите планети се въртят около Слънцето, докато стои пред съдиите от Инквизицията през 1633 г.

Ренесансовият художник Фра Анджелико, който е бил доминиканец, отседнал в конвента, докато рисувал стенописите в параклиса „Николина” във Ватикана. Фра Анджелико бил на около 50 години по това време, но изглежда много по-възрастен в медальона си на стената на двора. В него той е изобразен като сбръчкан старец в монашеско расо, приведен над картина.

Снимка: Associated Press

Друг медальон показва Света Екатерина Сиенска, която прекарала известно време в конвента и чиято гробница се намира в базиликата до двора. Брат Оконе отбелязва с ирония, че макар тялото ѝ да е при тях, трябвало да предадат черепа ѝ на доминиканските монаси в Сиена.

Сградата, обграждаща двора, била мястото на два папски конклава, на които са избрани папа Евгений IV през 1431 г. и папа Николай V през 1447 г. Петима папи са погребани вътре в базиликата.

Според Стринати скрити съкровища като манастирския двор до „Санта Мария сопра Минерва” са това, което прави Рим толкова очарователен.

„Там е скрита цялата история и затова понякога се открива нещо ново. Всички поколения, включително и моето, са откривали нови неща”, казва той. „Поколенията, които ще дойдат след нас, ще продължат да откриват защо Рим е толкова велик и толкова дълбок, че голяма част от него е тайна и остава скрита. И това е част от неговия чар”.