Разказ за живота след аварията в АЕЦ "Чернобил"

Днес се навършват 40 години от авацията на АЕЦ "Чернобил". "Би Би Си" разказва историята на Ирина Стеценко и Сергий Лобанов, които вдигат последната сватба в близкия град Припят. 

Часът е малко след полунощ. Ирина тъкмо е приключила с маникюра за сватбата си. В близкия апартамент, пълен с гости, годеникът ѝ спи на матрак в кухнята. Тогава „тътен“ нарушава тишината. „Сякаш много самолети прелетяха над главите ни, всичко бръмчеше, стъклата на прозорците се тресеха", разказва Ирина. Сергий казва, че е „усетил разтърсване, сякаш е минала някаква вълна“, зачудил се дали не става дума за леко земетресение и отново заспал.

Тогава Ирина е на 19 години, тя е стажант учител. Сергий е на 25 години и работи като инженер в електроцентралата. Двамата с нетърпение чакат да се бракосъчетаят в новопостроения съветски град Припят. Те нямат представа, че най-тежката ядрена авария в историята на света се разиграва на по-малко от 4 км разстояние. Реактор номер 4 в Чернобилската електроцентрала, в днешна Северна Украйна, се взривява, изхвърляйки радиоактивен материал, който ще се разпространи в цяла Европа. 

Двойката сега живее в Берлин. Този път обаче е избягала не от ядрена катастрофа, а от войната на Русия срещу Украйна.

Сергий си спомня как се събудил около 6 часа сутринта на 26 април 1986 г., изпълнен с вълнение. Денят бил слънчев - точно, когато трябвало да се ожени за Ирина. Имал задачи за вършене, сред тях да купи цветя. Той разказва, че е видял войници с противогази отвън и мъже, които миели улицата с пенлив разтвор. Някои мъже, които познавал от работата си в атомната електроцентрала, му казали, че са извикани спешно, защото „нещо се е случило“, но не знаели какво. Докато гледа от високия апартамент на приятеля си, той забелязва дим, издигащ се от реактор 4. По-късно ще стане ясно, че пожарникарите и работниците на електроцентралата са прекарали нощта, поемайки смъртоносни дози радиация, за да се справят с огромен токсичен пожар.

„Бях малко тревожен“, казва той. Сегий излиза до пазара - необичайно пуст за събота сутрин. Затова вместо да купи цветя, набира букет от пет лалета. Ирина споделя, че майка ѝ била „разтревожена“ заради обажданията на съседи, които са ѝ казали, че се е случило „нещо ужасно“. Но подробностите са били малко. В Съветския съюз информацията е строго контролирана. Те включват радиото, но там не се споменава за никакъв инцидент. Сутринта майка ѝ се обажда на властите. „Казали ѝ да не се паникьосва, всички планирани събития в града трябва да се проведат", спомня си Ирина. Официално всичко продължава както обикновено. Децата са изпратени на училище.

Съпругата на първата жертва на трагедията в Чернобил загина при руска атака

По-късно през деня булката, младоженецът и гостите се отправят в редица от автомобили към Двореца на културата, известен с това, че там се провеждат тържествени събития и дискотеки. Двамата разменят обетите си, стъпват върху плат, бродиран с имената им, след което се преместват с гостите в близкото заведение. Сергий си спомня обаче, че тържеството било "тъжно". „Всички разбираха, че нещо се е случило, но никой не знаеше подробностите“, допълва той. След това, вече като съпруг и съпруга, те се връщат в апартамента на приятеля си. Сергий продължава разказа си - в ранните часове на неделната сутрин друг приятел почукал на вратата и им казал да бързат към евакуационен влак, който трябвало да тръгне в 5 сутринта. Единствените допълнителни дрехи, които Ирина има със себе си в този момент, е тънка рокля за втория ден от празненствата. Затова тя облича отново сватбената си рокля, за да побърза да се върне в апартамента на майка си и да смени дрехите. „Бях със сватбена рокля и тичах боса през локвите“, казва Ирина.

Чернобил: Най-тежката ядрена катастрофа в историята

Сиянието от срутения реактор вече е видимо за всички. "Сякаш гледаш в окото на вулкан“, казва Сергий. „Тръгнахме за три дни, но в крайна сметка отидохме за цял живот“, добавя той.

Съветският съюз е остро критикуван за бавното си разкриване на мащаба на бедствието. Само два дни след експлозията, след като в Швеция е открита радиация, страната признава, че е имало инцидент. Минават повече от две седмици, преди съветският лидер Михаил Горбачов да говори публично за това. Тестът за безопасност, който е направен в централата преди взрива, е претърпял сериозен провал. Оценка, цитирана от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Световната здравна организация, предполага, че експлозиите са освободили 400 пъти повече радиоактивен материал от бомбата в Хирошима.

По това време Николай Соловьов работи като водещ инженер в турбинната зала. „Беше като земетресение. Видяхме как покривът се срутва. Въздушна вълна донесе целия черен прах. Сирената се включи", разказва той. Мъжът споделя, че заедно с колегите му са се втурнали към мястото на експлозията, като са мислели, че се е взривил генератор. Не са имали представа, че това е самият реактор. Един от колегите им, който проверил мониторите, им и казал, че нивата на радиация са „извън контролните точки“, спомня си Николай. На една от турбините виждат друг колега, който повръща - признак на лъчева болест. „Той беше един от първите, които починаха“, допълва Николай.

Официалният брой на загиналите при инцидента е 31 души - двама са убити от самата експлозия, 28 са починали от остра лъчева болест, а един от сърдечен арест в седмиците след това. По-широкото въздействие на бедствието е спорно и трудно за определяне. По това време не е било проведено всеобхватно дългосрочно медицинско проучване. През 2005 г. проучване на няколко агенции на ООН заключва, че 4000 души може да загинат в резултат на инцидента. Други оценки сочат, че броят им може да е десетки хиляди.

Започната е операция за предотвратяване на изтичането на радиация от открития реактор. Хеликоптери хвърляли пясък и други материали върху него. Властите водят стотици хиляди хора от целия Съветски съюз, за ​​да овладеят бедствието. Екстремните нива на радиация причиняват повреда на машините, така че част от работата трябва да се извършва на ръка.

Яан Кринал и Рейн Клаар са изпратени от Естония, тогава в пределите на Съветския съюз, като част от група, която трябва да разчисти отломките от покрива на реактор 3. Рейн си спомня как е бил изпращан на работа на прекъсвания от по една минута, за да се ограничи излагането им на въздействие. „Никой не можеше да каже нищо. Нямаше време за размисъл“, казва той.

Когато почистването започва, Ирина и Сергий отседят при баба ѝ, на около 300 км в Полтавска област, източно от Киев. Няколко дни след пристигането им, лекарите, наблюдаващи евакуираните за радиация, им съобщават неочаквана новина - Ирина е бременна в третия месец. Тя си спомня как е плакала, когато е лекарите предупреждават, че излагането на радиация може да е засегнало неродените бебета, и съветват жените, които са били изложени на радиация, да направят аборт. „Страхувах се да имам бебе и страхувах се да направя аборт", споделя тя. Въпреки това Ирина решава да роди. Появава се Катя - здраво момиченце. Десетилетия по-късно Катя вече е майка, а Сегрий и Ирина днес имат 15-годишна внучка. Двойката смята, че ядрената авария е повлияла на здравето им, въпреки че това не е потвърдено от лекарите. Ирина има проблеми с костите, а Сергий е прекарал инфаркт.

Яан, който ръководи организация на бивши естонски ликвидатори, казва, че някои от тях са имали здравословни проблеми, но не са виждали „рак навсякъде“, както първоначално са се опасявали. Той казва, че през 1991 г. са починали 51 естонски ликвидатори, включително 17, които са се самоубили.

Николай е женен и е имал двама сина по време. Вече е пенсионер. По-малкият му син е част от украинската армия след пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. Той обаче е в неизвестност от септември 2023 г.

Самата атомна електроцентрала се нуждае от постоянно наблюдение и поддръжка. Бетонен саркофаг над реактор 4 е завършен само седем месеца след аварията. Но той става нестабилен и през 2016 г. върху него е поставен нов метален щит на стойност 1,8 милиарда долара, за да се ограничи проникването на течове. Радиацията в голяма част от „зоната на забрана“ около централата сега е на нива, достатъчно ниски, за да е безопасно да се посещава за ограничени периоди, но никой няма право да живее там законно. Все още има горещи точки с опасно високи нива на радиация, както в и близо до разрушения реактор, така и на места като „Червената гора“. Сградите на Припят сега стоят рушащи се и изоставени, включително Дворецът на културата, където Сергий и Ирина са дали своите обети.

След началото на войната в Украйна, през 2022 г. Сергий и Ирина се преместват в Германия, след като апартаментът на дъщеря им в Киев е ударен от ракета. „Мисля, че наистина трябваше да преминем през някои трудности в живота, за да разберем, че наистина не можем да бъдем едно без друг", споделят те. „След 40 години мога да кажа със сигурност, че сме като конец с игла. Правим всичко заедно", казва Ирина.

Редактор: Цветина Петрова
Източник: "Би Би Си"

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking