Дефицитът и потреблението ли тласкат цените нагоре

Цените се вдигат заради ръста на заплатите и повишеното потребление, което през първите три месеца на годината е много сериозно. Инфлацията се бори чрез ограничаване на потреблението и на паричното предлагане, което не направихме, особено през 2025 г. Дори и в рамките на валутен борд увеличихме паричното предлагане чрез теглене на държавни заеми, които след това раздавахме под формата на социални плащания и заплати в публичния сектор. Това обясни в "Здравей, България" изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев. 

По думите му новата избрана власт трябва да вкара ред в публичните финанси и "да не се занимава с пазарните механизми, които така или иначе ще донесат баланс“.

Вулджев: След влизането на Хърватия в еврозоната инфлацията в страната тръгна нагоре

Икономистът Стоян Панчев обаче обясни, че още от времето на първия инфлационен пик след 2021 г. било ясно, че първо са цените и след това е догонването на доходите - поне според данните на НСИ. "В сегашната ситуация имаме допълнителни елементи - еврозоната. В момента, в който стана ясно, че ще влезем в еврозоната, от средата на миналата година започна допълнителен инфлационен импулс, който се насложи върху вече съществуващите. Тоест много от нещата, които водят до по-високи цени, са трудни за контролиране", подчерта той. 

Според него ситуацията, в която се намира новото правителство, е доста по-лоша, отколкото може би изглежда на пръв поглед. "Първото нещо, което трябва да се направи, е да се видят реалните данни за инфлацията и за други сектори на икономиката. Трябва да се влезе в дълбочина в проблемите с бюджета. Видяхме данните - първите данни за актуализация показват, че бюджетният дефицит за миналата година не е бил 3%, а изглежда е 3,5%. Аз твърдя, че е над 4%“, изчисли Панчев. 

Хампарцумян: Най-вероятно има манипулация на данните в Министерството на финансите

Кръстев заяви, че това, което "имаме като дефицит - е доста по-занижено". "Има счетоводни техники - например прехвърляне на капитал към Българската банка за развитие, с което се прикрива дефицит. Истинският дефицит вероятно е над 5%, ако махнем всички счетоводни трикове“, обясни той. 

Според Кръстев в новия бюджет трябва да се заложат параметри, които да не ни вкарат в процедура за свръхдефицит, който, ако е над 3% - сме в риск. "Трябва визия за следващите години. Трябва да започнем реалистично - да спрем да увеличаваме разходите, особено за заплати в публичния сектор. Трябва анализ и оптимизация“, подчерта той. 

Темата за доходите ни, покупателната ни способност и дефицита на държавата в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS коментираха и старши изследователят от ИПИ Петър Ганев и бившият социален министър Христина Христова.

"КНСБ отдавна правят изследване за „издръжката на живот“. Имам въпросителни относно обема на стоките и услугите в тази кошница, защото тя се различава както от тази, по която се определя линията на бедност в България, така и от малката потребителска кошница. Много въпроси могат да се поставят тук. Дават се суми за тричленно семейство, но в крайна сметка човек, който получава минимална заплата от 620 евро, как точно я съотнасяме към тази „издръжка на живота“?", попита Христова. 

Синдикатите дори стигат по-далеч, говорейки за „заплата за издръжка на живота“, което е още по-сложно понятие, подчерта тя. "По-добре е да се следва линията на бедност, определяна по методиката на Евростат и Националната статистика. Това са по-сериозни и сравними изследвания", обясни Христова. 

По думите на Петър Ганев ИПИ публикува анализ, в който поставя цели, свързани с покупателната способност. Една от тях е България да достигне 75% от средноевропейското ниво. "75% е праг, при който вече се влиза в групата на Централна и Източна Европа - повечето страни са между 75% и 90%. България е около 68%, а вероятно вече около 70%, ако гледаме последните данни. Тоест - догонваме. Не сме на последно място, но сме в групата на догонващите. По ръст на доходите дори сме сред лидерите в региона", обясни той. 

Ръстът на доходите е най-висок в последните години, но трябва да се прави разлика между публичния и частния сектор. "Когато ръстът в публичния сектор е прекалено голям, това създава напрежение и дефицит. Линията на бедност също расте  -около 15%, но броят на хората под нея леко намалява. Това означава, че растежът в известна степен се разпределя", категоричен е той. 

Двамата гости обясниха, че цените са нараснали значително за последните 5 години. "Причините са няколко - ръст на доходите, който подхранва инфлацията, страхове и несигурност в икономиката; външни фактори като енергийни и геополитически шокове, както и разликата между реална и субективна инфлация", обясни Христова. 

"Бюджетът е най-голямото предизвикателство. Имаме структурен проблем с дефицита. България от години поддържа дефицити и това се натрупва като дългосрочен риск", подчерта Ганев. 

Целия разговор гледайте във видеата.