Фискалният съвет представи шест препоръки за бюджета за 2026 г.

Фискалният съвет представи шест препоръки за бъдещия бюджет. Финансовата рамка за 2025 г. приключи с дефицит в размер на 4.1 млрд. евро, което представлява над 3.5% от брутния вътрешен продукт за годината. Този резултат надвишава дефинирания в Пакта за стабилност и растеж праг от 3% от БВП, но поради действащата дерогация за разходите за отбрана няма непосредствен риск от процедура за свръхдефицит. Именно поради изключването на част от военните разходи при оценката се очаква официално отчетеният дефицит да бъде коригиран надолу. Дефицитът към месец март 2026 г. с натрупване е в размер на -1,5 млрд. евро и представлява -1,2% от БВП – най-високата стойност за последните 15 години (от 2010 г. насам). Натрупаният бюджетен дисбаланс остава значителен и подчертава сериозните структурни проблеми в публичните финанси.

Общите правителствени разходи за 2025 г. достигат рекордните 48.4 млрд. евро, или 41.7% от БВП, докато приходите възлизат на почти 44.3 млрд. евро, съставлявайки 38.2% от икономиката. Тази разлика между разходи и приходи не е резултат от цикличен икономически спад, а е симптом на дълбоко вкоренен структурен дефицит.

Фискалният съвет даде препоръки към бъдещия служебен кабинет

Основната причина за този структурен дефицит е финансово необезпечено увеличаване на текущите социални трансфери и възнаграждения. Налице е голям растеж на текущите разходи за пенсии и публични услуги (обществен ред, образование, здравеопазване и др. социални разходи), които създават дългосрочни задължения за държавния бюджет. Същевременно възнагражденията в бюджетния сектор нарастват с ускорен темп и поради дефицита на пазара на труда оказват натиск върху заплатите в частния сектор, които се повишават по-бързо от производителността на труда. Растежът на текущите социални трансфери и възнаграждения е силен проинфлационен фактор, както показват предварителните данни за инфлацията за месец април.

Увеличението на консолидирания дълг на сектор “Държавно управление” за 2025 г. също е проблем (вече достига почти 30% от БВП). Друга тревожна тенденция е свързана с обслужването на държавния дълг. През 2025 г. разходите за лихви се увеличават със 76% до 954 млн. евро, достигайки 0.8% от БВП, което е пряко следствие от акумулирането на нови задължения.

Петкова: Разчетите показват дефицит от 3,634 млрд. лв. за първите три месеца на годината

На база горепосоченото Фискалният съвет отправя следните препоръки към редовното правителство във връзка с предстоящата работа по изготвянето на проектобюджета за 2026 г.:

1. Запазване на текущата политика на данъчно облагане. Ниските ставки и плоският данък са предимство на България. Бюджетните приходи нарастват с добри темпове и очевидно проблемите са в разходната част на бюджета.

2. Премахване на автоматични увеличения на заплати и пенсии в отделните сектори, записани в ресорните им закони. Повечето от разходите за персонал в публичния сектор са обвързани със средната заплата на страната (или минималната). Особено това важи за МВР, където се планира голямо автоматично нарастване на заплатите за 2026 г. Автоматичните увеличения водят до по-голямо потребителско търсене и тяхното премахване е много добра антиинфлационна мярка.

3. Режимът по отношение на разпределението на осигурителната тежест между работодател и служител трябва да е еднакъв за всички работещи. Държавните служители на служебно правоотношение и полицаите следва да плащат същите осигуровки като останалите работещи. Следва да се преразгледат категориите служители, които подлежат на ранно пенсиониране.

4. Административна реформа на бюджетно заетите (численост, структура и функционалност на секторите и отделните административни единици). Следва да се предприемат незабавни мерки за оптимизация на държавната администрация, включително преструктуриране и консолидация на отделни ведомства, където са налице дублиращи се функции -  например, чрез намаляване на броя на министерствата от 19 до 16.  Във всички основни сектори следва да бъде направен преглед на публичните разходи по съществуващата методика на МФ на всички аспекти на политиката, вкл. отделните програми.

5. Всички служители в публичната администрация, които са навършили пенсионна възраст, следва да бъдат освободени от заеманите длъжности в краткосрочен порядък. Тази мярка може да осигури бързо ограничаване на разходите за персонал, да освободи административен ресурс и да постави начало на по-широка реформа в управлението на публичния сектор.

6. Закриване на незаетите щатни бройки в публичната администрация. Следва да се предприеме незабавно премахване на незаетите позиции в държавната администрация с цел трайно ограничаване на разходите за персонал и предотвратяване на бъдещ натиск за тяхното запълване и автоматично нарастване на разходите. Тази мярка представлява бърз и ефективен инструмент за оптимизация на административната структура без пряко засягане на текущо заетите служители.

Освен тези краткосрочни препоръки, редовното правителство следва да постави началото на структурни реформи на публичните финанси. Тяхната цел следва да бъде постигане на трайна оптимизация в публичния сектор.

► Синдикати и работодатели на противоположни позиции

На фона на призивите на Фискалния съвет за затягане на коланите, синдикатите и работодателите излязоха с коренно различни позиции. Исканията на профсъюзите за Бюджет 2026 няма да се различават много от тези, за които настояваха в края на миналата година, като те са категорично против замразяване на доходите.

Според главния икономист на КНСБ Любослав Костов като програма минимум се иска още 5% ръст на доходите в обществения сектор. „Имайте предвид, че от есента досега се случиха много неща, включително войната в Близкия изток, петролът струва двойно, цените по бензиностанциите ги виждаме ежедневно. Това веднага се прехвърля към логистичните и транспортните разходи. Животът поскъпна за тези 4-5 месеца и ми се струва, че политиката в бюджета трябва да бъде такава, че да адресира тези промени“, обясни той.

От страна на бизнеса обаче определят състоянието на бюджета и икономиката като катастрофално. Икономистът към Българската стопанска камара (БСК) доц. Щерьо Ножаров посочи, че пазарната капитализация в България е едва 7.5%, докато в развиващите се държави е между 20% и 50%. „Има елементи на зомби икономика и в тази зомби икономика имаме зомби бюджет. Ние доста трябва да затегнем коланите. Каквито и мерки да предприеме правителството сега, те ще действат само 6 месеца, защото бюджетът ще влезе в сила чак от 1 юли“, подчерта доц. Ножаров.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също излязоха с остра позиция, заявявайки, че предходното правителство е вкарало страната в Еврозоната с крайно ляв проектобюджет. Според работодателската организация следващото правителство е изправено пред огромното изпитание да спре бюджетните дефицити, които захранват рекордната инфлация.

Очаква се сблъсъкът на позициите да се пренесе на масата за преговори още следващата седмица, когато се планира провеждането на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.