Черното злато на България изчезва заради ниски изкупни цени и липса на работници

Наричат ги „черното злато на България”, но биволите у нас стават все по-малко. Все повече ферми в страната преустановяват дейност, а родното биволско мляко заминава основно за износ. Въпреки трудностите, Мария Степанчева продължава да стопанисва една от най-големите биволовъдни ферми в България с малко над 700 животни. Тя споделя, че работи по-скоро на инат и от любов към самите животни.

„Заради тези ценни животни си заслужава, но заради приходите изобщо не си заслужава, защото излиза, че работим за едната идея”, признава собственичката.

Бивол, кръстен на Доналд Тръмп, се превърна в атракция в Бангладеш

Биволското мляко е изключително ценен продукт. Според Мария то е с най-висок процент мастни вещества, има много висока плътност и протеин, като същевременно съдържа два пъти по-малко холестерол от кравето мляко. „Българското кисело мляко е еликсир. Това е бутиково мляко, което никъде другаде не може да се намери и няма друга алтернатива”, категорична е тя.

Отглеждането на тези животни обаче има своите специфики. Кольо, който от години помага в пашата на стадата, споделя, че биволите са много умни, но и особени. „Не обичат всеки да ги дои или да ги пипа. Като свикнат с едни и същи хора, нямаме проблеми. Но когато дойдат чужди хора, веднага вдигат глави да видят за какво става въпрос. Различават хората, много са умни”, разказва пастирът.

Икономическата страна на бизнеса е най-голямото предизвикателство. Една биволица дава от 8 до 12 литра мляко. Според Мария Степанчева, при това малко количество и ниската изкупна цена, много стопани са били принудени да продадат животните си. В момента изкупната цена за големите ферми се движи между 93 и 97 евроцента за литър. Тази сума е изключително ниска и не покрива себестойността на производството, докато в търговската мрежа крайните продукти остават много скъпи.

Пред бранша стои и сериозен генетичен проблем. Популярната порода у нас е „Българска Мура” – кръстоска между стария български бивол и индийската Мура. За да се избегне инбредната депресия (родственото съшаване), фермерите имат огромна нужда от внос на нов семенен материал от Индия за освежаване на гените. Европейският съюз обаче не издава сертификати за внос от тези страни заради високия процент заболявания по животните там.

Друг колосален проблем според Мария е намирането на работна ръка. Заради специфичния и по-труден характер на биволите, текучеството на кадри е непрекъснато и хората бързо се отказват. В момента фермата ѝ спасява положението, като наема работници чак от Узбекистан.

Въпреки всички препятствия, Степанчева се смята за щастлив човек, защото отглежда и съхранява интелигентни и любознателни животни с прекрасна продукция. Тя е убедена, че ако държавната политика се промени дори малко, биволите наистина ще се превърнат в истинското „черно злато” на България.

Повече гледайте във видеото.