Тристранният съвет обсъжда 4 законопроекта за трудови, осигурителни и здравни права

Националният съвет по тристранно сътрудничество се събра днес. Заседанието е по искане за становище по предложения на опозицията за промени в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за допълнително социално осигуряване и Кодекса на труда.

Една от идеите предвижда държавните служители поетапно, до 2032 г., да започнат сами да поемат осигурителните си вноски. Процесът трябва да започне с 2% участие от страна на служителите, като постепенно този дял достигне 40% до 2032 г.

Друго предложение е да не се изплаща обезщетение за безработица на лица, които са работили в България по-малко от определен минимален срок.

НСТС обаче не постигна съгласие по отношение на осигуровките на държавните служители. Правителството, синдикатите и бизнесът изразиха различни мнения по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, внесен от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“.

"България е в началото на процедура по свръхдефицит, което налага предприемането на сериозни мерки, които не касаят само 2026 г., но и следващите поне пет години", каза Мартин Димитров при представянето на законопроекта. "Осъзнаваме, че имаме много избиратели, които са държавни служители – високоинтелигентни и сериозни хора", посочи той. По думите му законопроектът цели да изравни положението на частния и държавния сектор. Той разясни, че се предвижда преходен период – за 2026 г. съотношението между личните вноски и вноските на работодателя да бъде 2% към 98%, за 2027 г. – 5% към 95%, като в рамките на седемгодишен период достигне 40% към 60%.

По думите на депутата държавните служители по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са 61 200 души. По Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили броят им е 70 200.

„Не приемаме това предложение“, каза социалният министър Наталия Ефремова. Тя заяви, че законопроектът не дава гаранция за запазване на доходите. По думите ѝ той не осигурява сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.

Ася Гонева от КНСБ определи предложението като цинично. „Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход“, коментира тя. „Не подкрепяме законопроекта“, обяви Гонева.

„Ако ще изравняваме права и задължения, трябва да го направим изцяло – каквото пише в Кодекса на труда, да важи и за държавните служители, заедно с класа за прослужено време“, коментира Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“. По думите му предложението на Мартин Димитров и група депутати се прави на парче.

Синдикатите коментираха, че държавните служители не са равнопоставени спрямо останалите работещи, тъй като не могат да работят на друго място и не могат да имат собствена фирма.

От АИКБ изразиха принципна подкрепа. По думите на Добрин Иванов законопроектът е стъпка в правилната посока, тъй като възстановява справедливостта и уеднаквява осигурителния режим за работещите в публичния и частния сектор.

Мария Минчева посочи, че Българската стопанска камара смята, че държавните служители трябва да поемат сами личните си осигуровки. Според нея обаче БСК има резерви относно практическото реализиране на подобно предложение, тъй като в законопроекта на Мартин Димитров липсват разчети за финансовото му отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя добави, че трябва да бъде изготвена пътна карта за пенсионната система, за да се видят отделните елементи.

Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата каза, че неговата организация подкрепя предложението. Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България  заяви, че нейната организация също подкрепя законопроекта.

По време на заседанието стана ясно, че сред обсъжданите от работодателите теми е държавните служители да започнат да внасят сами част от осигуровките си още от 1 август, като съотношението работник-работодател стане 20 към 80. Това обаче няма да важи за служителите в МВР и Министерството на отбраната. До момента няма яснота как ще бъдат променени заплатите, за да се компенсира тази разлика.

„При всички положения става въпрос за по-малко доход, загуба. Компенсирането трябва да го видим в какво значи – 5 процента, 6 процента, 10 процента, тъй като имаме 6-7 процента натрупана инфлация”, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

"Минималната работна заплата според действащото законодателство трябва да е 700 евро от 1 януари 2027-ма година – всичко различно от 700 евро е намаление на МРЗ", допълни той. 

Опасения изрази и Мария Минчева от БСК. „Ако няма на практика никакво компенсиране на възнагражденията, осигурителният доход остава същият, няма да има разлика кой внася осигуровката, но тези хора реално ще загубят доход”, посочи тя.

„Правителството няма да подкрепи законодателни промени, които ограничават права или водят до намаляване на доходите на работещите хора". Това заяви заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев преди заседанието.

„За нас е изключително важно при промени в законодателството да се спазват основните принципи в трудовото и осигурителното законодателство и да се гарантира баланс между правата на всички работници, служители и работодатели“, подчерта Донев.

Той посочи, че част от обсъжданите предложения на пръв поглед изглеждат справедливи, но биха могли да доведат до негативни последици за доходите на хората. Според Донев правителството търси решение, което да осигури равнопоставеност между различните групи, без да се стига до ограничаване на права или финансови загуби за работещите.

Тристранният съвет започна обсъждането на законодателни промени срещу поскъпването

Успоредно със заседанието на Тристранния съвет, пред сградата на Министерския съвет се проведе протест на КТ „Подкрепа”. Недоволството им бе предизвикано от писмо с указания от Министерството на финансите до държавните ведомства, според което минималната работна заплата трябва да бъде оставена в същия размер от 620,20 евро за следващите две години.

„Това е нещо, което ние сме виждали черно на бяло, изпратено на 19-и до ръководителите на различните администрации. Определянето на минималната работна заплата, оставянето ѝ в същия размер за следващата година, е нарушение на закона, на Кодекса на труда”, коментира президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов. Относно идеите за промяна във формулата за изчисление, той допълни, че „ако новият механизъм за определянето ще доведе до нейното замразяване, тоест ако се съчетаят двете неща заедно, това очевидно не е добра новина”.

Помолен да коментира писмото, заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев обясни, че това са „съвсем нормални писма, които са изпратени до разпоредителите, първостепенните разпоредители с бюджет. Така че това, което сме дали като указания, трябва да бъде изпълнено”, лаконичен беше Донев.

Развръзката по темата дойде от министър-председателя Румен Радев. „Минималната работна заплата няма да бъде замразявана. Когато започне разглеждането на Бюджет 2027 през месец август, на среща на тристранните партньори ще бъде разгледан нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за 2027 година. Така че не, няма да бъде замразявана”, категоричен бе премиерът.