Бум на бързите кредити: Задълженията към небанковите институции надхвърлят 4 млрд. евро

Бързите кредити в България растат с над 18% за година до 4,2 млрд. евро в края на юни, става ясно от данни на БНБ. В същото време размерът на необслужваните кредити се увеличава на годишна база с 4,6%, а на тримесечна – със 7,2% - до 281,9 млн. евро.

В ефира на предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS кредитният консултант Иво Димитров обясни, че „бързите кредити“ като публично понятие не съществуват в анализите на БНБ и са не повече от 500 млн. Според него проблемът с нарастващия процент на потребителското кредитиране не е толкова драматичен.

„Да, ръстът е впечатляващ, но трябва да имаме предвид, че това са класическите потребителски кредити и тук влиза и фирмата за потребителски кредити, която всъщност е една от най-големите банки в България”, уточни той. 

Харчим ли повече, отколкото изкарваме: Какво показва последната макроикономическа прогноза на БНБ

Кредитният консултант Тихомир Тошев е на противоположното мнение. Според него има много сериозен проблем с бързите кредити. „Пазарът се е разделил на две – банкови потребителски кредити и кредити от небанкови институции, които обаче са именно бързи – даваш личната си карта и получаваш парите до час-два. Основният проблем там е много високото оскъпяване, което не е добре урегулирано в закона. Много хора попадат във финансова спирала точно заради тези кредити – скъпи, взети от различни нефинансови институции, които е невъзможно да изплащат“, обясни Тошев.

По думите му има нова Европейска директива за потребителското кредитиране, която е била заложена като законопроект в България. Той обаче още не е приет, защото е бил в предишния парламент. „Законопроектът се опитва наистина да регулира този сектор. Ако се спазват правилата и той работи така, както в цяла Европа, няма да наблюдаваме това, което се случва в момента – сериозен процент необслужвани кредити и много хора, изтеглили между 3 и 7 бързи кредита и изпаднали в невъзможност да ги обслужват”, уточни кредитният консултант.  

КЗП откри нелоялни практики при бързи кредити, ще налага глоби до 25 000 евро

Иво Димитров беше категоричен, че проблемът с бързите кредити е, че ползвателите им са хората с най-нисък доход, които влизат в дългова спирала. „Въпросът е защо им се дават тези пари, при положение че нямат доказани доходи и са с лоша кредитна история. На втория, третия кредитодател му е ясно, че този заем няма да бъде обслужван“, посочи той.

По думите му регулацията на бързите кредити е много различна от тази на потребителските. „Да, има нова директива, има проект за нов закон, но той не касае бързите кредити, за които ние се притесняваме”, категоричен беше Димитров. Според него фирмите, които дават бързите кредити, само задълбочават проблема.

По думите на Тошев бързият кредит има смисъл, само когато човек се нуждае спешно от малка сума пари, но никога не решава проблем, когато се касае за суми над 1000 евро.  

Целия разговор гледайте във видеото.