„Справедлива стойност“ или неточна методика: Как ще се изчисляват цените на храните

15 браншови организации от хранително-вкусовата промишленост се обявиха против новата методология за определяне на така наречената справедлива цена. 

В писмо до вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев те посочват, че формулата има сериозни дефицити. Срокът за нейното обществено обаче обсъждане вече изтече. 

Между 40 и 45 евроцента за литър краве мляко е изкупната цента, която си е заложил производителят на млечни изделия Красимир Кирилов. Той смята, че проблемът с високите цени изобщо не е в тях, А на финалната права.

Тодор Джиков: Искаме да има яснота при определянето на надценките на храните

"Една мандра бълва страшно много, големи количества мляко. От мандрите не излиза толкова скъп продукта. Примерно овчето сирене излиза на 10 евро. В коя верига има под 15 евро овче сирене", споделя Красимир.

Управляващите твърдят, че справедливата цена ще помогне оскъпяването да не е прекомерно. Но земеделските производители посочват, че в методиката за нейното определяне не се прави никаква разлика в качеството на различни продукти от един и същ вид.

 Без разграничение във видовете качество реално се обезценявал трудът и на производителите. А търговските вериги излязоха с позиция, че методиката ги принуждава да слагат изкуствено ниски цени и има намеса в независимото ценообразуване.

Подобен подход поставя стопанските субекти в състояние на правна несигурност, тъй като те не могат предварително да предвидят при какви условия тяхното ценово поведение ще бъде счетено за проблематично...

Председателят на парламентарната комисия по икономическа политика даде заявка, че дефектите в методиката ще бъдат отстранени, но увери, че въвеждането е добра идея.
"Това ще е един много добър ориентир и към регулаторите и контролните органи., които по лично мое мнение са леко пасивни. А тази формула ще им даде основание за по-активни действия", коментира Стефан Белчев.

Но в отговор до НОВА от министерството на икономиката посочват, че всъщност надхвърлянето на справедливата цена не значило глоби за търговците.
В позицята се съощава, че "справедливата стойност има за цел бъде референтен икономически показател, използван за оценка на пазарното поведение, превишаването на който само по себе си не представлява нарушение".

Премиерът Радев обеща, че държавата не се опитва да се меси в частния бизнес, а да изсветли начина на ценообразуване, заявявайки: "Не въвеждаме пределни цени, ние сме пазарна икономика".

Спор около методиката за изчисляване на т.нар. „справедлива стойност“ на храните. Темата коментираха председателят на Управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов и бившият председател на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов в ефира на „Здравей, България“.

По думите на Гълъбов е трудно различни стоки да бъдат поставени под един знаменател, тъй като между тях има съществени разлики. „На щандовете на търговските вериги виждаме различни яйца и съответно има разлики в цените. В методиката за „справедливата стойност“ обаче такава разлика няма“, посочи той.

Димитър Маргаритов приветства идеята институциите да представят методиката за обществено обсъждане, но отбеляза, че вече има реакции и критики към предложения модел. Според него при разработването му е направен опит да се използва практика от Франция. Френският модел обаче се прилага основно за административни нужди, а не по начина, по който се предлага да бъде използван в България.

Ивайло Гълъбов заяви, че производителите са против методиката в настоящия ѝ вид заради неточности. Той изрази очакване дефектите в нея да бъдат отстранени.

Маргаритов обясни, че при установени нарушения Комисията за защита на потребителите може да извършва проверки и да налага санкции.

Според Гълъбов основният проблем остава свързан с конкуренцията на пазара. Той посочи, че производителите искат по-голяма част от стойността на продукцията да остава при тях, докато търговците не са съгласни с това. „Производителите са в по-неприятна позиция, защото търговията на дребно в България не е при достатъчна конкуренция. Тя може да бъде далеч по-силна“, коментира Гълъбов.

„Важно е да произвеждаме повече български традиционни храни. Това би било по-евтино, по-качествено и по-здравословно“, заяви председателят на Съюза на птицевъдите.

По думите на Димитър Маргаритов държавата също може да има роля за постигането на тази цел, като подпомага българските производители и създава условия за по-конкурентен пазар.

Темата коментираха предприемачът Таня Скринска и бившият заместник-министър на земеделието Светлана Орланова в предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS. 

„Това да се определя една цена колко е справедлива или не е противоречиво на пазарната логика. Важно е да се каже, че правителството успа да спре спекулата, която наблюдавахме след влизането на страната ни в еврозоната. Преди да говорим за справедливата цена към потребителите, е важно да се определи такава към производителите”, смята Скринска.

„Пазарът в момента не работи. Земеделските производители трябва да бъдат оценени на първо място, а после да се решава каква да бъде надценката. Тази година те имаха много високи разходи. Видя се, че произведеното остава на полето и не може да бъде продадено. Липсват конкретни политики и се намаляват площите по полетата, където се произвеждат продукти”, обясни Орланова.

Пламен Абровски: Трябва да направим земеделския производител конкурентен, за да може да направи и продукцията си такава

Двете коментираха и създаването на кооперативи у нас. По думите на Таня Скринска това е първото правителство, което се опитва да ги наложи у нас. „Големият проблем е, че производството ни се закрива. Когато много производители се обединят, вече ще бъде съвсем различно и самите те ще имат яснота къде ще си пласира продукцията им. В Европа тази практика е доказано, че е сред най-печелившите на пазара”, обясни тя.

В допълнение бившият заместник-министър заяви, че кооперативите имат своята бизнес логика. „За да се направи кооператив, от който производители да предлагат на добри цени, правителството трябва да обърне внимание на осигуровките, данъците. Със съвкупност от мерки може да очакваме добри резултати. До момента мерките, които се взимат не се справят със спекулата”, смята тя.

Двете се обединиха, че мярката „Кошница с грижа” е стъпка в правилната посока, но тя е различна за всеки един човек.

Целия разговор гледайте във видеото.