Повече дентални дейности по НЗОК: Какво се променя за пациентите от 1 ноември

Националната здравноосигурителна каса и Българският зъболекарски съюз подписаха Националния рамков договор за денталните дейности за периода 2026–2028 г. Документът предвижда разширяване на пакета за пълнолетните здравноосигурени, промени в правилата за отчитане на дейността и увеличение на средствата, които НЗОК заплаща за определени прегледи.

Здравният министър Катя Ивкова благодари на екипите на НЗОК и Българския зъболекарски съюз за проведените преговори и постигнатото съгласие по окончателния документ. Тя посочи, че договорът е съобразен с определената бюджетна рамка.

„Твоите здравни права”: какво поема НЗОК при посещение при стоматолог

Една от основните промени е въвеждането на четвърта дентална дейност за всяко здравноосигурено лице над 18-годишна възраст. Новото правило ще започне да действа от 1 ноември 2026 г.

Досега пакетът за първична извънболнична дентална помощ за пълнолетните включваше преглед и три дейности, които можеха да бъдат в различна комбинация от обтурация с химичен композит и екстракция на постоянен зъб. С новия договор броят им се увеличава с още една.

По този начин пакетите за пациентите над 18 години и за децата до 18-годишна възраст се изравняват по отношение на броя дейности, подчерта председателят на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов.

Промени има и при времето за отчитане на работата на лекарите по дентална медицина. За изпълнителите на пакет хирургична дентална помощ се въвежда ограничение – те ще могат да отчитат извършени дейности за не повече от осем часа среднодневно при петдневна работна седмица, изчислено за календарен месец, независимо от броя на договорите им като изпълнители или наети лица. Досега подобно ограничение не е имало.

При детската дентална помощ времето, което лекарите могат да отчитат за извършени дейности, се увеличава от шест на максимум осем часа среднодневно при петдневна работна седмица. Целта е да бъде подобрен достъпът на здравноосигурените деца до специализирана дентална помощ.

Увеличава се и времетраенето, предвидено за отделните дентални дейности, като промяната е насочена към подобряване на качеството на лечението.

Парите за здраве: Какви промени предлага БЛС за лекари и пациенти

Предвижда се и увеличение с 5,24 евро на сумата, заплащана от НЗОК за обстойните прегледи със снемане на орален статус в първичната и специализираната детска дентална помощ, както и за специализираните обстойни прегледи в хирургичната дентална помощ. Прегледите остават безплатни за здравноосигурените пациенти.

От НЗОК определиха постигнатото споразумение като резултат от коректен диалог с Българския зъболекарски съюз и изразиха надежда сътрудничеството да продължи и при бъдещите преговори за денталното здраве.

От БЗС обаче заявиха, че част от поставяните от организацията въпроси остават нерешени и ще бъдат отново предмет на преговори през 2027 г.

Сред основните искания на съсловната организация е средствата за дентална помощ да представляват не по-малко от 5% от общия бюджет на НЗОК. Д-р Борислав Миланов посочи, че при един от първите рамкови договори през 2000 г. делът е бил 8%, впоследствие е спаднал до 3,7%, а в последната финансова рамка е 4,7%.

„Подчертавам тези цифри, за да кажа, че не искаме неща, които са неизпълними“, заяви Миланов. По думите му размерът на средствата има пряко отражение върху възможностите за разширяване на денталния пакет. Като важна стъпка той открои договорената четвърта дейност за пълнолетните пациенти, с която броят на дейностите в пакетите за деца и възрастни се изравнява.

Българският зъболекарски съюз настоява процесът в денталната помощ да бъде изцяло електронизиран, а хартиената здравноосигурителна книжка да остане в миналото, допълни председателят на Управителния съвет на съсловната организация д-р Борислав Миланов след подписването на Националния рамков договор за денталните дейности за периода 2026-2028 г.

По думите му дигитализацията и електронното здравеопазване са сред темите, по които БЗС многократно е разговарял с институциите. Миланов изрази надежда организацията да получи подкрепа от здравния министър Катя Ивкова, експертите на Министерството на здравеопазването и НЗОК за цялостното електронизиране на процеса.

„Целият процес да бъде електронизиран, да отпадне хартиената здравноосигурителна книжка“, заяви Миланов. Той посочи, че към момента именно лекарите по дентална медицина продължават да работят с документа, който определи като „отживял“.

Друг важен въпрос според БЗС е засилването на контрола върху отчитаните дейности. Миланов заяви, че съсловната организация от години поставя темата и очаква предвидените промени да позволят контролът да бъде повишен в максимална степен.

Какво означава четвъртата дейност за пациента

След церемонията Миланов даде и допълнителни разяснения за новата четвърта дентална дейност за здравноосигурените над 18 години, която ще бъде достъпна от 1 ноември.

Той обясни, че дейностите, които се финансират от НЗОК, са определени нормативно от Министерството на здравеопазването. Новата договореност осигурява възможност за още една дейност от вече включените в пакета, като необходимото финансиране е предвидено в бюджета на Касата.

На въпрос дали на практика това означава, че пациентът ще има право на още една пломба или още едно вадене на зъб, Миланов потвърди: „Точно така“.

Председателят на БЗС обаче уточни, че пациентът не избира сам каква лечебна дейност да му бъде извършена. Решението зависи от установеното от зъболекаря състояние.

По думите му първата стъпка е задължителният обстоен преглед. При него лекарят по дентална медицина установява състоянието на пациента, запознава го с него и според конкретния проблем определя необходимото лечение.

Според Миланов допълнителната дейност е важна и от гледна точка на профилактиката. Той даде за пример кариеса, който в началния си стадий засяга емайла, но при липса на своевременно лечение може да доведе до значително по-сериозни последствия. Именно четвъртата дейност дава допълнителна възможност за по-ранно лечение и по-добра профилактика, без да се променя здравноосигурителната вноска, посочи председателят на БЗС.

По думите му промяната е важна и защото намалява съществувалата през годините разлика между пакетите за деца и за пълнолетни здравноосигурени.

Всяка дейност се отчита електронно

По време на въпросите след подписването беше засегната и темата за електронното отчитане. Миланов обясни, че всяка извършена дентална дейност вече се отчита в Националната здравноинформационна система. По думите му могат да останат технически детайли за доразработване, но самото изискване вече е в сила.

Поставен беше и въпросът дали е реалистично искането на Българския зъболекарски съюз средствата за дентална помощ да достигнат 5% от бюджета на НЗОК. Управителят на Здравната каса д-р Владимир Даскалов не се ангажира с конкретно обещание за достигането на този процент. Той подчерта, че по време на преговорите е воден конструктивен разговор и постигнатият рамков договор не трябва да се разглежда като край на диалога.

По думите му разговорите между НЗОК и Българския зъболекарски съюз трябва да продължат, включително за бъдещите финансови параметри. Даскалов подчерта, че възможностите зависят от предстоящите преговори и конкретните обстоятелства, а решенията се постигат чрез добра комуникация и съвместна работа.

Националната детска болница

Работата по проекта за Националната детска болница ще продължи в сътрудничество с Обществения съвет, като предстои да бъде изготвен подробен график за предстоящите консултации на оперативно ниво, обясни здравният министър Катя Ивкова, коментирайки следващите стъпки след проведената среща за бъдещото лечебно заведение.

Ивкова определи срещата с Обществения съвет като конструктивна и посочи, че на нея са били обсъдени основните моменти около развитието на проекта.

НЗОК: Рамкови договори с лекарския и със зъболекарския съюз вероятно няма да има, защото няма да имаме бюджет

Предвижда се да бъде сформирано специално звено в Министерството на здравеопазването, което да работи по проекта. Работата ще продължи и на оперативно ниво, като Общественият съвет ще си сътрудничи с представителите на ведомството по въпросите, свързани със създаването на Националната детска болница.

По думите на здравния министър предстои да бъде изготвен подробен график за консултациите. Вече има индикативен график за отделните етапи по проекта, но той ще бъде допълнително детайлизиран съвместно с Обществения съвет.

Тя увери, че процесът ще се развива при максимална прозрачност, а информация за графика и отделните стъпки ще бъде предоставяна публично, така че обществото да бъде запознато с напредъка по проекта. Ивкова посочи още, че работата не се ограничава единствено до самата детска болница, а обхваща и свързаната с нея инфраструктура. По думите ѝ и по този компонент трябва да продължи активната работа.