В унисон с утрешната тема на концерта талантите в шоуто споделят най-тъжните си и щастливи мигове

Сълза и смях – това ще бъдат двете лица на утрешния концерт на X Factor от 20.00 ч. по Нова телевизия. В рамките на два часа петимата финалисти ще минат през две коренно различни емоционални състояния – те ще бъдат тъжни и щастливи в изпълненията си на една драматична и една жизнено утвърждаваща песен. В контекста на темата на концерта талантите в шоуто споделиха своите най-тъжни и щастливи мигове.
 

Невена: "Най-драматичният момент в живота ми се случи преди няколко дни, когато почина моята баба. За първи път преминавам през такова нещо. Много е тежко, но се надявам да се съвзема по-бързо и да осъзная, че тя е на по-добро място. Най-хубавият ми момент беше, когато разбрах, че ще участвам на големите концерти. Това е първата ми среща с голямата сцена и първата крачка към сбъдването на една мечта.”  
 

Михаела: "Най-щастливият момент беше, когато ме спряха непознати хора по улицата и ме поздравиха за това как се справям в шоуто. Когато отпаднаха 4YOU, бях много разстроена. Мисля, че това и миналогодишното ми отпадане са сред най-тъжните ми моменти – раздялата с приятели и срещата с реалността, която не ми хареса.”   
 

Славин: "Един от най-страхотните моменти в живота ми бяха, когато по време на кастинга изпълних Hold the line на TOTO, а публиката направи три пъти мексиканска вълна. Най-тъжният момент определено беше, когато се разделих с приятелката ми... все още се опитвам да преодолея тази раздяла.”
 

Георги Бенчев: "Със сигурност най-хубавият момент в живота ми е минутата, в която разбрах, че ще ставам баща! Очаквам с нетърпение появата на малкия спартанец!“
 

Иво и Пламен Добреви: "Не сме сигурни, че това е най-щастливият ни момент, но със сигурност е най-забавният – малко след като започна X Factor се разхождахме в един мол, където ни нападнаха около 20 фенки. Бяхме страшно изненадани, но изживяването беше супер позитивно! Има една случка, която ни беше натъжила много, въпреки че сега не звучи толкова драматично. Преди години кучето ни – кралският пудел Чочо избяга. Беше ни много мъчно, а още по-зле се почувствахме, когато го видяхме след 1-2 години – вместо да ни се зарадва, той започна да ръмжи срещу нас.“