3 милиона българи са под прага на бедност

3 милиона българи са под прага на бедност, а повече от половината са домакинствата са с доход на лице до 360 лв., а той представлява около 64% от необходимите средства за издръжка на живот, съобщиха от КНСБ.

Това означава, че тези домакинствата са принудени да се самоограничават в разходите и свиват потреблението. Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки  за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни, коментират от синдиката.

Техните данни показват, че с общ доход на едно лице от домакинството до размера на минималната работна заплата - 360 лв., са 53% от домакинствата в страната (около 3 млн. 800 хил. лица). Наблюдава се намаление с 4% или с около 159 хил. лица спрямо същия период на 2014 г. (55.2%).  

С общ доход на 1 лице от домакинството от 361 до 563 лв. са 26.6%. Техният дял се увеличава с около 108 хил. лица спрямо същия период на 2014 г. (25.1%). Домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (563 лв.) са около 20.4%, което представлява около 1 млн. 471 хил. лица. При тази група за едногодишен период се отчита нарастване с 3.6% или около 50 хил. лица (при 19.7% през март 2014 г.).

В края на първото тримесечие на 2015 г. стойността на необходимите средства за издръжката на живота е 563,21 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца). За да се храни съобразно необходимите норми и да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище, месечните доходите на това домакинство, трябва да бъдат около 2253 лв.

Темпът на нарастване на издръжката на живота е с 0.5% в сравнение с предходния тримесечен период. При хранителните стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 0.5%, а на годишна с 0.8%. За слабия ръст на цените основно влияние има сезонният характер на пресните зеленчуци и плодове.

През 2014 г. средномесечният размер на работната заплата е 828 лева, а нарастването за едногодишен период е от 6.8%. Същият ръст се регистрира при обществения и частния сектор (6.8%). Средната заплата е нараснала по-сериозно в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, както и в сферата на ремонта на автомобили и мотоциклети.

Продължава тенденцията и през 2014 г. нарастването на средната заплата основно да се дължи на свиване на заетостта, коментираха от КНСБ. За едногодишен период наетите лица намаляват с 2.7% (60 204 лица).

Налице е устойчиво нарастване на наетите лица на минимална работна заплата при пълно работно време. След като през 2008 г. относителният дял на наетите лица на минимална работна заплата е 9.9%, през 2014 г. достига до 11.6%. Има области, в които делът на наетите лица на минимално заплащане е почти два пъти по-висок от средния за страната. Такива се очертават областите Монтана, Видин, Търговище.