Това сочат данните на изследване, проведено в 55 страни

41-вото глобално изследване „Край на годината“ на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ показа, че Путин води пред Тръмп като хипотетичен предпочитан лидер.  Общо 53 769 души бяха интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (23 страни; 24235 души), по телефон (13 страни; 11656 души) или онлайн (19 страни; 17878 души). Теренната работа в различните страни е проведена от октомври 2017 г. до декември 2017 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал - 95%.

29% от населението по света декларира, че между президента Тръмп и президента Путин, хипотетично би предпочело руския президент да оглавява неговата страна. Доналд Тръмп е предпочетен от 17%. Данните са част от поредица провокативни, експериментални въпроси, които да породят хипотези за глобалната структура на нагласите.

В 9 от изследваните 55 страни американския президент бележи превес над руския си колега, като сред тези страни са Косово, Албания, Филипините и САЩ.

Владимир Путин пък печели потенциалния вот за лидерство в 25 страни. Сред тях има и много страни, които обичайно показват симпатия към Путин, но тук са също и Германия, Франция и Ирландия.

В 20 страни по света се наблюдава отхвърляне и на двамата кандидати - или сред около 45% от всички изследвани лица.

Владимир Путин е предпочитан като държавен глава в повечето региони по света (освен в САЩ). Дори и в критично настроената Европа, руският президент пак получава повече подкрепа. В Африка, Индия и Източна Азия двамата опоненти получават почти един и същ резултат.

В крайна сметка, резултатите от изследването сочат, че американският президент вече не е „абсолютният световен лидер“. В този контекст бе зададен и друг провокативен въпрос: „Трябва ли САЩ да запазят водещата роля като най-мощната държава в света, или САЩ и Русия трябва да си поделят световното лидерство?“. Според изследването, всеки четвърти (25%) глас по света е за съвместно лидерство, а върховното и едноличното ръководство на САЩ се предпочита от 19%.

Мнозинства в почти всички макро-региони по света декларират желание за съвместно лидерство от страна на САЩ и Русия, освен самите САЩ - където 40% от респондентите вярват, че тяхната страна трябва да продължи да бъде световен лидер сама.

Двете опции за глобално лидерство разделят общественото мнение на приблизително равни пропорции в Западна Азия – в Република Корея, Япония, Хонконг, Филипините, Тайланд и Виетнам.

Като цяло доминантната позиция на САЩ като световен лидер изглежда е поставена под въпрос.

"Точно една година след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност, международните отношения вече не са същите. Докато в американската икономика има прогрес, а армията на САЩ става по-силна, Тръмп не успява да привлече симпатиите на хората по света, а САЩ вече не са възприети като абсолютния световен лидер в по-голямата част от света", коментира Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“. 

"Изборът измежду тези двама президенти не е никак лесен и в края на краищата кандидатът „срещу двамата“ печели. Сложността на избора се дължи и на факта, че зад Тръмп стоят САЩ със своята икономическа и военна мощ, а Путин, от своя страна, има 25-годишен политически опит като един от най-дълготрайните и устойчиви световните политически лидери. Респондентите също трябваше да избират и между ценностите, представени от двамата президенти: стабилност и патриотичен дух – от страна на Путин и модерния бизнес подход и превъзходство на националните интереси при определянето на световната политика - от страна на Тръмп. За мнозинство от населението по света, консерватизмът и надеждността на Путин изглеждат по-привлекателни. Няма съмнение, че нагласите на респондентите също са повлияни и от разпространяването на публикации от страна на медиите срещу личността и действията на Тръмп. Бихме могли да кажем, че 25-годишното господство на САЩ в масовите мнения явно не е довело до глобален мир и хармония, а напротив, поражда нови проблеми и конфликти", коментира Андрей Мильохин, вицепрезидент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“. 

*** Методика на изследването:

Настоящото изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „Край на годината“ - ежегодна традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 55 страни по целия свят. 

Регионално покритие:

Общо за ЕС – общо за страните членки от Източна и Западна Европа

Западна Европа – Австрия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Холандия, Испания, Швеция, Великобритания

Източна Европа – България, Чехия, Латвия, Полша, Румъния, Словения, Хърватия

Европейски страни извън ЕС – Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Молдова, Сърбия, Украйна

Латинска Америка – Аржентина, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу

Източна Азия – Бангладеш, Фиджи, Хонконг, Индонезия, Япония, Папуа Нова Гвинея, Филипините, Република Корея, Тайланд, Виетнам

Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Иран, Казахстан, Пакистан, Турция

Близък Изток - Ирак

Африка – Етиопия, Гана, Нигерия, Южна Африка

САЩ, Индия и Русия не са включени в нито една от регионалните категории

Размер на извадката и работа на терен

Общо 53 769 души бяха интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (23 страни; 24235 души), по телефон (13 страни; 11656 души) или онлайн (19 страни; 17878 души). Теренната работа в различните страни е проведена от октомври 2017 г. до декември 2017 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал - 95%.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. 

Редактор: