Вижте какъв е животът в затвора край Флорънс, САЩ

Затворът край град Флорънс, Колорадо, е дом на едни от най-опасните престъпници в света.

В него присъди излежават хора като Разми Юсеф - мозъкът зад атаките в Световния търговски център в Ню Йорк през 1993 г., френският гражданин от марокански произход Закариас Мусауи, който е осъден за участието му в атентатите на 11-ти септември 2001. В този затвор е и Теодор Казински, познат като Юнабомбър, който извършва поредица от атентати с писма-бомби в продължение на 20 години, при които убива трима и ранява 23 души. Там е и британският ислямист Ричард Рийд, който се опита да взриви експлозив, скрит в обувките му, припомня CNN. В затвора в Колорадо пребивава и Джохар Царнаев, атентаторът от Бостънския маратон.

Затворът ADX във Флорънс е изграден през ноември 1994 г. и струва около 60 млн. долара. Той е разположен близо до магистрала 67, намираща се в хълмистите подножия на Роки Маунтинс. 

Затворът заема площ от близо 15 хектара и се намира в близост до малкия град Флорънс. Капацитетът му е от около 490 затворници, а работниците в него са около 350 души.

В ADX попадат най-страшните престъпници в САЩ. Тежко въоръжени патрули обхождат комплекса на затвора, пише CNN.

Десетина внушителни кули се издигат над сградите, а оградите са покрити с тел.

„Поглеждаш към красотата на Роки Маунтинс. Но когато влезеш вътре, това е последният път когато си ги видял. По мое мнение това е много по-лошо от смъртта”, заявява пред CNN бившият надзирател Робърт Худ.  

Килиите са с размер 2 на 3 метра. Храната се подава на осъдените през малки отвори във вратата. Има един прозорец висок 1 метър и широк 10 см.

Много от над 400-те осъдени са сами в тези килии по 23 часа в денонощието. Могат да излизат само за един час дневно. През това време те са много внимателно наблюдавани.

Обзавеждането е съвсем просто - маса, легло и стол без облегалка. Всичко в стаята е отлято от бетон и фиксирано към пода и стената.

Дебели стени не позволяват на затворниците да установяват контакт един с друг. Осъдените имат ограничен контакт с надзирателите или затворническия персонал.

Когато излизат от килиите, затворниците трябва да носят белезници на ръцете, краката и през кръста и са придружени от надзиратели.

Как би изглеждал един български „Алкатрас”?

Разходките им са в открити килии, малко по-големи от закритите. От откритите се вижда само небето.

Всичко това се следи със стотици охранителни камери.

В някои килии има радио и черно-бял телевизор, който излъчва само предварително одобрени телевизионни канали, както и религиозни и образователни програми.

Пощата и разговорите се контролират постоянно.

В определени случаи на осъдените се позволява да вършат затворническа работа, като чистене на душовете или общите помещения.

Но нивото на свобода, което един затворник, като Царнаев например, получава, в крайна сметка се определя само от Министерството на правосъдието и агенциите, които го разследват, а не от служителите в затвора.

Марковски: Въпросът за изпълнението на присъдите е съдбовен

Само адвокатите на лишения от свобода или най-близки членове на семейството му могат да го посещават. Затворниците седят от едната страна на стъклен прозорец, а посетителят - от другата. Говорят си по телефон. Всички лични разговори се слушат, но не и тези с адвокатите.

В доклади се казва, че след години на изолация, без директен контакт с други хора, някои затворници губят дори основни социални умения и стават параноични. Говори се за затворници, които викат, крещят и блъскат по стените. Някои от тях водят въображаеми разговори с гласове в главите им, се казва в документи. Други се нараняват с бръснарски ножчета, стъклени парчета, подострени химикалки и дори пилешки кости. Трети размазват фекалии или човешки течности по пода и стените на килиите или ги хвърлят по надзирателите.

Най-малко шестима затворници са се самоубили, откакто е открит ADX. Отнемали живота си, като се бесели на чаршафите.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. ​