ДЕНИЦА СУРУДЖИЙСКА РАЗКАЗВА: Молекули на надеждата

Наши учени успяват да спечелят ценни месеци за лечение с нова технология за ранно откриване на рак. Те използват скритите възможности на рентгеновите лъчи, които до момента не са намерили място в медицината.

Какво стои зад откритието на инженерите от Варна?

През 2012-та биомедицински инженери, компютърни специалисти и физик, специализирал в Института за космически изследвания, влизат в компютърната лаборатория на Техническия университет във Варна. От тогава всички те работят върху една основа цел – ранно откриване на туморите. Успехите им печелят финансиране от ЕК сред 500 кандидати. А след началото на проекта университетът им се придвижва с 2000 позиции в световните класации.

Десетината учени, начело с доцент Кристина Близнакова, успяват да изградят уникална собствена база данни от триизмерни тумори, които принтират сами с 3D технология.

„Взимаме данни на пациенти, сегментираме ги и по този начин получаваме реални, реалистични образувания на тумори на гърдата. Тези са много ценни, защото влизат в база данни, която може да бъде използвана от научни работници по света, за да си правят техните експерименти. Достъп до такива бази данни в момента няма”, обясни доц. Кристина Близнакова.

„Рентгеновите лъчи се натрупват, не бива да се облъчват живи същества, а един такъв фантом дава възможности за облъчване с по-големи дози”, обясни Данаил Иванов.

"Темата на NOVA": Молекули на надеждата

„Екипът от Варна показа изключително ниво като лидер на този проект. Този проект наистина е огромна стъпка към познанието”, смята проф. Паоло Русо.

Следващият, още по-значим пробив на учените – за първи път успешно визуализират в детайли трудно откриваеми тумори. Използват фазите във вълната на рентгеновия лъч, които им помагат да видят злокачествените образувания много по-ясно и контрастно – технология, която в бъдеще обещава революция в диагностиката и лечението на рак на гърдата. Тя може да се прилага и при тумори на белия, на черния дроб и на меки тъкани. 

„Тези методи, които са разработени и после влязоха и в практиката, те също имат недостатъци и не се хващат всички видове тумори, това ме тласна да търсим други методи, да търсим контура, защото контурът носи информация за вида на тумора. Това, което получаваме като резултат, наистина е обнадеждаващо”, обяснява доц. Кристина Близнакова.

Първа точка от дневния ред на екипа – тъй като могат да проверяват достоверността на проучванията си само на няколко научни установки в Европа, а това е скъпо и трудно достъпно, искат да разработят и собствена система за проверка на резултатите, до които стигат.

„Тук разработваме една идея за преместване експеримента - от рентгеновата област в оптичния диапазон, с видима светлина. По-евтино, по-безопасно и по-достъпно. Хубавото е, че нещата, които правим тук, могат лесно да се проверят”, обясни физикът Пейчо Попов.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни.  За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.