Снимка: БГНЕС
От най-високата трибуна политиците понякога забравят, че са непрекъснато във фокуса на общественото внимание
В края на годината по традиция изговаряме всичко, което ни е сполетяло в обществения и политически живот. Започваме с народните избраници. Тези 240, които периодично подменяме след избори и на тях се надяваме животът ни да се подобри. Въпреки това те остават верни на себе си и не ни разочароват – езикът, на който си говорят в пленарната зала често би засрамил и най-разкрепостените сред нас.
Там, където Съединението прави силата, 240 народни представители встъпват с нагласата да творят закони, водени от интересите и в името на народа. От най-високата трибуна - тази на пленарната зала в Народното събрание, те понякога забравят, че са непрекъснато във фокуса на общественото внимание и не винаги поддържат добрия тон в и извън пленарната зала.
Парламентарната седмица – пари и политическа жега
Такова поведение, според експертите, е меко казано неприемливо. „За такова поведение, ние гоним студентите от аудиторията си. Така, както осъзнават т.е разбират понятието „дрескод”, т.е да ходят в официални дрехи в Народното събрание, то трябва и да осъзнават, че по същия начин трябва да използват изразни средства, които да ги представят в най-висока светлина”, коментира доц. Владислав Миланов - езиковед, СУ „Св. Климент Охридски”.
В моментите на оспорвани дебати, обаче, понякога, политическото говорене от парламентарната трибуна не отговаря на очакванията на избирателите, а междуличностните нападки вземат връх в поведението на депутатите.
„Не е нужно да стигат до равнището на обидата, не е нужно да изпадат в неуместни стилови средства, чрез които да се показват в обидно ниска светлина. Необходимо е просто малко повече уважение към личността и към езика и тогава посланията ще бъдат ясни и точни”, казва още Владислав Миланов.
Партийната субсидия става 8 лева
Именно ясните и точните послания създават цялостния облик на институцията парламент. Затова отговорността е на всеки един в пленарната зала. „Трябва да има осъзнатост за автокорекция, те да се развиват непрекъснато, да подобряват модела си на поведение, да следват етичните принципи, да има добро говорене и да са подготвени и най-вече отговорни”, посочва преподавателят по реторика в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иванка Мавродиева.
Отговорността е персонален ангажимент и в следствие на субективното разбиране на правилното и неправилното вербално и невербално поведение. В такива ситуации емоциите са водещи, защото и депутатите са хора, това обаче според експертите не може да е оправдание, когато си народен представител. „Те трябва да спазват базови етични норми и правила, да имат самоконтрол, саморефлексия и коректив”, казва още Мавродиева.
Още по темата гледайте във видеото.