Изпълнителният директор на Euronews - За медиите, обществата и връзката между тях

„Неделята на Нова“ ви среща с представител на голяма европейска телевизионна компания, която е започнала да разширява влиянието си в Източна Европа - изпълнителният директор на Евронюз – Майкъл Питърс. Срещнахме се с него, за да разберем колко ценна е информацията днес. 

Господин Питърс, това първото Ви посещение в България ли е?

Да, точно така.

Познавате ли много българи?

Не. Не много. Сега вече познавам Вас. Мисля, че преди 15 години имах разговори с хора от Вашата компания.

Наистина ли?

Да. Почти напълно сигурен съм, че беше така, не съм сигурен на 100 процента, но мисля, че имаше разговори за създаване на партньорство, така че това бяха първите българи,  с които се запознах.

Води ли се в момента битка за влияние, за надмощие и новините средство ли са на тази арена? Това прави ли на свой ред по-трудна и различна работата на журналистите?

Ситуацията е много комплексна и да, определено е трудно да вършиш работата си така, както трябва. На първо място става дума за политическите предизвикателства, които са доста по-сложни в наши дни, отколкото са били в миналото. Мисля, че светът се превърна в глобално село и е много трудно да се съобразяваш с политическата адженда на отделните държави .

Когато говорим за журналистика вече са необходими много повече време и внимание, за да разбереш какво се случва. Междувременно има голямо количество популизъм. Сега, когато нещата вече са по-сложни, някои хора по свой начин искат да ги опростят. Някои политици са много добри в това да опростяват сложните неща. Те това работят. Мисля, че контролът върху това, което журналистиката трябва да прави, е да опростява сложните неща.

Мислите ли, че в наши дни хората вярват повече на телевизията, отколкото на социалните медии?

На първо място не мисля, че хората се доверяват толкова много на социалните мрежи, те не са доставчици на съдържание. Социалните медии са просто една платформа. Въпросът обаче е ще се довериш ли на хората, които са в тази социална медия. Защото, когато става дума за големи неща, когато говорим за големи събития, каквато е например ситуацията с COVID-19, мисля, че хората се доверяват на големите имена в медийния свят. Когато става дума за разказване на забавни истории за кучета, котки и така нататък - тогава доверието може би е повече на страната на социалните мрежи. Наистина мисля, убеден съм, че, когато се случва нещо много сериозно, хората се доверяват на традиционните медии.

Вижте обаче как политиците дават интервюта в социалните мрежи, те не искат микрофоните да стоят пред тях, те просто искат да включат телефоните си и да говорят. Защо, според Вас?

На първо място мисля, че по дефиниция политиците се опитват да следват новите тенденции. Основният пример затова може да бъде този нов начин за комуникация, който въведе бившият американски президент Доналд Тръмп, който наистина разбираше, че когато си в директен контакт с електората си през социалните мрежи, изключвайки медиите, това работи в твоя полза. Това проработи в полза на господин Тръмп. Това е начин да представиш собствените си послания, без да се съобразяваш с „филтъра”, наложен от медиите.

За съжаление без възможност за задаване на въпроси.

Точно така. Единственото ограничение на този тип комуникация е, че тя е еднопосочна – от точка до точка.  Може би това е изкушаващо за хората, тъй като е по-лесно, но все пак мисля, че традиционните медии няма да изчезнат. Лекотата, лесното може би създава илюзия, че те ще си отидат, но това няма да се случи. Както вече казахме при комуникация, при обсъждане, трябва да има възможност за задаване на въпроси, така както правите Вие с мен в момента.

Тук, в Европа Вие работите в тясно сътрудничество с Европейската комисия. Разбират ли хората от страните членки на ЕС тези теми, които се дискутират в Брюксел. Интересуват ли се от тях или по-важни за  правителствата са фондовете?

Мисля, че това е едно от големите предизвикателства, пред което е изправена ЕК – тя трябва да опита да обяснява на хората решенията, които взема. Всичко, за което се говори в Брюксел, има директно влияние върху живота на родителите ни, на работниците, на пекарите, на адвокатите и въобще на всички хора. Особено в настоящата обстановка на пандемична криза. Има безпрецедентно движение на финансови средства от страна на Европа. Сигурен съм, че хората са наясно с това, което се случва в Брюксел.

Фалшивите новини - каква е Вашата политика да се борите с тях?

Първо – винаги съм смятал, че фалшивите новини са доста по-комплексни, те не са просто фалшиви. Ако бяха просто фалшиви новини, щеше да е далеч по-лесно. Има една тенденция, която прилича на балон. Този балон е и основният алгоритъм на работа на социалните мрежи. В наши дни всеки има свое собствено мнение и всеки от нас се намира в един и същ балон с хората, с които е на едно мнение – в Twitter, Instagram или Facebook. Това е алгоритъмът на тези социални мрежи  - срещането с хора, с които мислите еднакво.

Хората се чувстват комфортно, когато виждат, че с някого споделят едно и също мнение. Това е доста удовлетворяващо – когато имаш мнение и разбираш, че хората около теб имат същото, защото тогава чувстваш, че си прав. Мисля, че новините не винаги са фалшиви, но могат да бъдат непълни, неверни, могат да представят само част от истината.

Днес хубавото е, че са налични много инструменти, чрез които можеш да провериш дадена информация – всичко това благодарение на технологията и на социалните мрежи. Можеш да верифицираш произхода на определено видео, да провериш къде е заснето и от какво устройство.

По-трудно ли е да бъдеш журналист днес, отколкото е било преди. Какво можете да кажете на 18 годишен тийнейджър, който иска да стане журналист?

Това отново е труден въпрос. Зависи от времето, зависи от мястото. Било ли е лесно да си журналист в Афганистан преди 30 години? Било ли е лесно да си журналист в Куба преди 50 години? Да бъдеш журналист, по дефиниция е нещо трудно – всичко зависи от това къде се намираш и в кой исторически период. Моето мнение след 25 години в „Евронюз” е, че журналистиката не е работа. Моето вярване е, че човек се ражда журналист. Това е нещо, което имаш вътре в себе си, състояние на ума – или си журналист, или не си. Не можеш да си добър журналист, ако не предизвикваш себе си и ума си, ако начина ти на мислене не е различен от този на останалите.

Има една фраза – Журналистът не трябва да прави интересната новина важна, а важната - интересна. Съгласен ли сте с това?

Да. Всяка интересна новина ставата такава, благодарение на конкретния ъгъл, от който я разглежда конкретния журналист. Може да имаш много интересна малка новина, която може да те обогати. Мисля, че целта на журналистиката е да направи хората по-силни. Това е единствената цел. Журналистиката трябва да е тук, за да прави хората по-силни и да бъде инструмент, който помага на хората да формират мнението си, това е. Да, мисля че изречението е доста вярно.

Къде е домът Ви, господин Питърс?

Моят дом е целият свят, защото аз пътувам през повечето време. Домът ми днес е тук, през седмицата беше на друго място, идната седмица ще е съвсем различно. Иначе родният ми дом е във Франция.

Какво правите през свободното си време? Видях някои Ваши снимки в Instagram– от тях разбрах, че обичате музиката.

Да, да, както всеки друг човек. Обичам музиката. Някои хора обичат да прекарват свободното си време в градината, други предпочитат да тичат и тренират, моята страст обаче е музиката. Много специфичен тип музика. Не техно, хаус.

Вие сте DJ?

Да, това е моята страст. Не е тайна. Това е моята страст и правя това от доста години насам, още откакто бях много млад. Продуцирам музика също така.

Кога беше последният път, в който го направихте?

Беше по време на частно събитие, наскоро, преди няколко седмици.

Имате ли много свободно време?

Имам достатъчно свободно време. Свободното време може да е по всяко време на деня. Имам невероятна професия, срещам се с хора, дискутираме различни теми – това за мен също е форма на свободно време.

Кажете ми колко пъти през годината, месеца или седмицата можете да си позволите да изключите телефона си?

О Боже – никога. Когато не работя, използвам телефона си, защото от известно време насам моят официален офис е WhatsUp. Прекарвам много време, слушайки музика, която е на телефона ми така че..

Значи никога не изключвате телефона си?

Което е голям срам, голяма срамота!