Спорят Васил Велев, председател на АИКБ и Пламен Димитров, президент на КНСБ

Според Васил Велев минималната работна заплата е много важен инструмент в политиката по доходите. „Той е един от малкото инструменти и точно затова трябва да сме много прецизни при използването му. Ние никога не сме възразявали срещу увеличаване на минималната работна заплата. Това, за което настояваме е, тя да се диференцира по икономически дейности”.

По думите на Пламен Димитров Кодексът на труда позволява различни форми на наемане. „Има гъвкавост, друг е въпросът, че фирмите рядко я използват. Масово се въвежда 4-часов работен ден, когато реално се работи повече, за да се спестят осигуровки. Ръстът на доходите няма алтернатива. Едно от решенията хората да остават в България е по-високи доходи”.

„В „Конвенция 131”, която ние прилагаме, се казва, че при определяне на минималната работна заплата, трябва да се отчита равнището на производителност и изискванията за растеж на икономиката, както и за заетост. Проблемът е не в равнището на минималната, а в равнището на средната заплата”, каза Велев.

„Челюсти”: „За” и „против” смяната на лева с евро

„Заплата за издръжка на живота, която ние изчисляваме, е далеч над минималната работна заплата в момента. По-малко от половината работещи българи получават заплата, която е равна на минималната за издръжка. Следователно, минималната работна заплата е далече от това число. Линията на бедност в България трябва да бъде 541 лева”, обясни Димитров.

„За това, което произвеждаме, равнището на минималната работна заплата е най-високо в Европейския съюз. Ние произвеждаме твърде малко за заплатите, които плащаме като минимални. Ръстът на заплатата следва от ръста на икономиката”, според Велев.  

„Минималната работна заплата трябва да стига на човек да го вади от капана на бедността. Иначе той няма смисъл да работи. От 1 януари искаме 850 лева да бъде минималната работна заплата за страната. Разликата между Германия и България е съотношението между най-ниската и най-високата заплата.  В Германия е под 4 пъти, а в България е над 8 и половина пъти. Тоест, диференциацията у нас е най-висока в целия Европейски съюз”, обясни Димитров.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.