Най-малката ескейп стая в света е… ковчег (ВИДЕО)

Страхът да бъдеш погребан жив и затворен в ковчег е преследвал писателя Едгар Алън По преди два века. Сега обаче тази негова фобия е вдъхновила най-малката ескейп стая в света, която е ковчег. „Ескейп стая“ или „Стая на загадките“ е игра в реално време, при която играч или отбор бива заключен в стая и разполага с ограничен период от време, за да разреши последователност от „загадки“, с което да открие начин за излизане от помещението.

Тяло, оковано с вериги: Археолози откриха вампирско гробище в Полша (ВИДЕО)

„Загадките“ могат да са логически, математически, лингвистични, да са свързани с проява на наблюдателност, комбинaтивност, съобразителност, ориентация в пространството, чувство за време, както и отборен дух. В нито един аспект от играта не са необходими физическа сила или специални познания. Новата игра със загадки на живо е разработена от испанската компания „Хорър Бокс“ (Horror Box) в Барселона и се нарича „Каталепсия“ (Catalepsy) - препратка към медицинско състояние, което лесно може да се сбърка със смърт.

Откриха черепи и огърлица от човешки зъби в древен храм в Перу (ВИДЕО)

Тя определено не е за хора, страдащи от клаустрофобия. Участниците разполагат с 30 минути, за да се освободят от вътрешността на ковчег, като решават загадките в екип с партньор в съседен ковчег, с когото се свързват чрез високоговорители.  По време на играта участниците са наблюдавани чрез камери за видео наблюдение от гейм-мастъра Аурора Алварино, според която ескейп стаите са като „фитнес зала за ума“. Тя каза, че атракцията има за цел да пресъздаде „ситуация, която рано или късно всички ще преживеем: собственото си погребение“.

В Мексико показаха предполагаеми останки на извънземни (ВИДЕО)

Докато резервират билетите си, играчите могат да персонализират няколко аспекти, включително вида на ковчега или дали искат да бъдат „кремирани“ от виртуални пламъци и изкуствен дим.

„Каталепсия“ черпи вдъхновение от страха да бъдеш погребан жив - или тафофобия, който е бил широко разпространен през 19-и век, както е отразено в разказа на Едгар Алън По „Преждевременното погребение“ (Premature Burial), който е адаптиран за филм през 1962 г.