Джуди Денч - една истинска кинокралица на 90 (СНИМКИ)

"Обичам театралната сцена повече от снимането на филми", казва пред Би Би Си британската актриса Джуди Денч, която днес отбелязва 90-ия си рожден ден. Обявена е за "национално богатство", макар че тя лично не одобрява това. Актрисата е удостоена с Ордена на Британската империя през 1970 г., както и с почетното звание "Дама-командор" 1988 г. за заслугите си към британската култура и театър. "Играеш на театралната сцена, а след това си мислиш: "Мога да направя тази част по-добре" или "Ще опитам да я направя по друг начин". Това е вълнението при театъра", казва Денч, носителка на най-престижните театрални и филмови награди, сред които "Оскар" (1999), "Златен глобус" (1998, 2001), БАФТА, "Лорънс Оливие". 

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

Кариерата на Джуди Денч, която е родена на 9 декември 1934 г. в Йорк, продължава около седем десетилетия, като през по-голямата част тя е на театралната сцена. Дебютът й е през 1957 г. в Ливърпул, като изпълнява ролята на Офелия в "Хамлет" на Шекспир. Година по-късно се появява и на Бродуей в "Дванайсета нощ". Първата си от общо осем награди "Лорънс Оливие" печели през 1977 г. за превъплъщението си в образа на лейди Макбет в "Макбет". През 1996 г. печели два награди "Лорънс Оливие" за две различни роли, което е прецедент дотогава. Доста време Денч работи за Кралската шекспирова компания. Многократно е обявявана за най-добрата театрална актриса във Великобритания. 

Джуди Денч се снима в телевизионни продукции - адаптации за малкия екран на пиеси и в сериали. По време на участието си в A Fine Romance се среща със съпруга си - актьора Майкъл Уилямс. Женят се през 1971 г. и остават заедно до 2001 г., когато Уилямс умира. Единствената им дъщеря Финти Уилямс (52 г.) също е актриса. 

София Лорен на 90: Италианката, неподвластна на времето (СНИМКИ)

Дебютът на Денч на големия екран е с криминалната драма "Третата тайна" през 1964 г. Две години по-късно, през 1966 г., за ролята си в "Четири сутринта", актрисата получава и първата си награда БАФТА, като в цялата си кариера има общо 11 от британските филмови отличия.

Тя споделя пред Би Би Си, че не се е стремяла към кариера в киното. Денч си спомня, че за първи път се явила на кастинг в началото на 60-те години на миналия век, но режисьорът й казал, че нейното лице не е подходящо за големия екран. Това обаче изобщо не притеснило британката. "Наистина не се интересувах от снимане на филми и това не ме засягаше. Ако беше в театъра, тогава не знам какво щях да направя", разказва Джуди Денч.

Тя твърди, че никога не е успяла да свикне с камерата. "За мен снимането като цяло е мъчение - веднъж заснетото, остава така завинаги. В театъра можеш да се представиш по-добре във вторник, но пък може да не е толкова добре в петък. Когато става въпрос за филм - режисьорът решава", казва тя.

110 години от рождението на великия Луи дьо Фюнес (СНИМКИ)

Денч печели голяма популярност в голямото кино сравнително късно - чак през 90-те години на ХХ век, с участието си в поредицата за приключенията на Джеймс Бонд. Тя е в ролята на Ем, шефката на агент 007, в "Златното око" от 1995 г. Образът е успешен и актрисата участва в осем от филмите за Бонд, до 2015 г., когато в "Спектър" Ем е убита. 

Снимка: Getty Images

Знакови са превъплъщенията на Джуди Денч в образите на две британски кралици - Виктория в "Госпожа Браун" от 1997 г., за която е номинирана за "Оскар", и Елизабет I във "Влюбеният Шекспир" от 1998 г., като за тази роля печели наградата на американската филмова академия за поддържаща роля. "Никога не съм мислила, че ще спечеля "Оскар" с осем минути на екрана“ в двучасов филм, каза пред британския "Гардиън" актрисата.

Джуди Денч осем пъти е сред претендентите за "Оскар", като последната й номинация беше през 2021 г. за участието в продукцията "Белфаст" на режисьора Кенет Брана. Тя е единствената британска актриса, която толкова много пъти се е борила за "Оскар" отбелязва Би Би Си.  

Денч признава, че не е гледала значителна част от филмите, в които е участвала. "Има толкова много филми, в които съм участвала и които никога не съм гледала", а по думите й няма и  желание за това, тъй като щяла да ги сметне за "дразнещи". 

Сред другите филмите с нейно участие са "Стая с изглед" (1985), "Хенри V" (1989), "Шоколад" (2000), "Айрис" (2001), "Дами в лилаво" (2004) , "Гордост и предразсъдъци" (2005), "Филомена" (2013), "Убийство в Ориент Експрес" (2017). Последната кинороля на Денч е от 2022 г. в продукцията Spirited, като по-рано тази година тя намекна пред британски медии, че това може и да е последният й филм. Актрисата има сериозни проблеми със зрението - страда от макулна дегенерация, водеща до загуба на зрението. Джуди Денч казва, че почти не вижда. Учи ролите си с помощта на приятели, които й четат текстовете, а също така разчита на добрата си памет въпреки възрастта си. Търсена е за нови проекти и ангажименти.

Тя не иска да се пенсионира, независимо от проблемите с очите. "Пенсиониране е "най-грубата дума в моя речник", казва тя, цитирана от изданието "Варайъти". Друга дума, която Денч не понася, когато се отнася за нея е "знаменитост". "Мразя тази дума. Ненавиждам я. Не се смятам за знаменитост. Мисля за себе си като за актриса, която е имала щастието да направи много неща", отбелязва тя. 

В навечерието на 90-ата си годишнина британската актриса даде интервю за "Сънди таймс", в което обясни, че не мисли за юбилея си. "Просто се притесняваш малко, когато всички казват 90. Не искам да мисля много за 90, ще мисля, че ставам на 29 години", каза тя. Освен с несломимия си дух, актрисата е известна с чувството си за хумор, понякога пиперливо, и авантюристичния си дух. Тя нееднократно е казвала, че възрастта "е само цифра. Стара истина е, че сте на толкова години, на колкото се чувствате. Не е свързано с възрастта, то е нещо вътре във вас, това е двигател", споделя актрисата.

Джуди Денч планира да отбележи юбилея със семейството. В момента тя споделя живота си с природозащитника Дейвид Милс (81 г.). Британската легенда активно участва в благотворителни кампании в подкрепа на театъра, опазването на околната среда, медицински и социални каузи.