Кой кой е на изборите в Германия и защо вотът е важен за цяла Европа

Германците решават кой ще състави следващото правителство на изборите на 23 февруари. Консервативните християндемократи на Фридрих Мерц са фаворити да спечелят най-много подкрепа.

Контролът върху имиграцията и съживяването на най-голямата икономика в Европейския съюз са основните въпроси на тези предсрочни избори, предизвикани от разпадането на лявоцентристката коалиция на канцлера Олаф Шолц в края на миналата година.

Защо този вот е важен

Най-голямата икономика в Европа се свива вече две поредни години, засегната от високите цени на енергията и силната конкуренция от страна на Китай. Следващото правителство ще трябва да промени ситуацията и да съживи германската индустрия.

Заради антиимигрантските призиви: Над 200 000 души на протест в Мюнхен (ВИДЕО)

Поредица от смъртоносни нападения засили натиска върху основните партии за реформиране на правилата за имиграция и предоставяне на убежище. Увеличава се подкрепата за крайнодясната партия Алтернатива за Германия - АзГ. Атентатите в Манхайм, Солинген, Магдебург и Ашафенбург са пресни в съзнанието на германците.

Въпреки, че никоя друга партия не е готова да допусне АзГ до управлението, ако тя заеме второ място и спечели поне 20% от гласовете, ще удвои броя на местата си в Бундестага.

Германците на възраст над 18 години ще избират нов парламент от 08:00 до 18:00 ч. на 23 февруари. Ако най-голямата формация  успее да сключи коалиционно споразумение с една или две други партии, президентът обикновено назначава нейния лидер за канцлер. След това парламентът провежда тайно гласуване, за да вземе решение.

Кои са петимата кандидати за канцлер на Германия?

Лидер в надпреварата за управлението на Германия е Фридрих Мерц, чиито Християндемократически съюз има до 10 пункта преднина в социологическите проучвания. Той беше избран за кандидат за канцлер пред Маркус Зьодер, лидер на сестринската им партия в Бавария Християнсоциален съюз.

На прага на парламентарните избори: Може ли „Алтернатива за Германия” да участва във властта

69-годишният Мерц е социал-консерватор, подкрепящ бизнеса, който години наред чакаше своя шанс за изява. Първите два опита на Мерц да спечели лидерския пост в ХДС се провалиха - срещу Меркел през 2018 г. и след това срещу Армин Лаше през 2021 г. Впоследствие Мерц пое ръководството на ХДС и се кандидатира под мотото „Германия, с която отново можем да се гордеем“. Той обеща да ограничи имиграцията, да намали данъците и да съкрати 50 млрд. евро социални разходи в опит да даде тласък на икономиката. Също така обеща да увеличи помощта за Украйна. Преди изборите обаче той предизвика яростна реакция, когато се опита да затегне правилата за имиграцията, разчитайки на гласовете на крайнодясната АзГ, но в крайна сметка не успя.

Олаф Шолц вече изкара повече от три години като канцлер, начело на непопулярна коалиция, която се разпадна в спор за разхлабване на строгите правила за дълга на Германия. Правителството му изпитваше затруднения от самото начало, главно заради ефекта от пълномащабната война на Русия в Украйна върху германската икономика. 

Шолц говореше за повратна точка в засилването на германската отбранителна политика и военните разходи - но беше обвинен, че действа твърде бавно или твърде късно. Мнозина в собствената му Социалдемократическа партия смятаха, че е трябвало да позволи на партийния си колега Борис Писториус да се кандидатира за канцлер вместо него. В миналото обаче партията се е присъединявала към консерваторите и макар Шолц да заяви, че вече не може да има доверие на Мерц, социалдемократите остават потенциални партньори.

46-годишната Алис Вайдел е първият кандидат на АзГ за канцлер от създаването на партията през 2013 г. насам. Тя има малки шансове да спечели властта, но стана популярна сред младите избиратели в TikTok и партията ѝ има ясна визия за четири години напред. Ръководената съвместно с Тино Хрупала АзГ вече си осигури немалка победа - на изборите за провинция Тюрингия в източната част на страната през септември. Вайдел се радва на подкрепата на Илон Мъск, който заяви, че бившата анализаторка на „Голдман Сакс“ не може да бъде дясна екстремистка, тъй като „има партньор от същия пол от Шри Ланка“. И все пак тя подкрепи масовата депортация на мигранти, възприемайки силно противоречивия термин „ремиграция“, и иска да прекрати санкциите срещу Русия.

Зелените на Роберт Хабек играят ключова роля в правителството на Шолц. Той е вицеканцлер и министър на икономиката. Но една от водещите му политики - постепенното премахване на отоплителните системи на изкопаеми горива в Германия - трябваше да бъде смекчена и доведе до спад в рейтинга на правителството.

ХДС не е загубил подкрепа заради сближаването с "Алтернатива за Германия"

55-годишният Хабек зае твърда позиция по отношение на помощта за Украйна и остро критикува Фридрих Мерц, че разчита на гласовете на АзГ в парламента. Отношенията с Фридрих Мерц са неудобни, след като той обвини лидера на ХДС, че се е "дисквалифицирал" като канцлер, но Зелените все още могат да се върнат в правителството.

Подобно на АзГ на Алис Вайдел, Сахра Вагенкнехт и нейната партия BSW подкрепят по-близките отношения с Русия и са изградили силна база за подкрепа в Източна Германия. Вагенкнехт нарича политиката си „ляв консерватизъм“ и се представя като алтернатива на АзГ, като подкрепя строги ограничения на убежището и имиграцията. Вероятно Вагенкнехт ще се бори да премине прага от 5%, за да влезе в парламента.

Как се гласува?

Изборите за Бундестага обикновено се провеждат на всеки четири години - тези трябваше да се състоят на 28 септември 2025 г., но бяха изтеглени напред заради падането на правителството на Шолц.

Гражданите подават два гласа. Единият е за пряк избор на членове на Бундестага в 299 избирателни района. Вторият е за политическа партия в една от 16-те провинции, в които живеят.

Всяка партия, която спечели 5% от този втори вот, получава право да влезе в Бундестага, а след това използва листите на своите провинции, за да избере своите депутати. Сложните правила за гласуване, които доведоха до това, че в отиващия си парламент имаше 733 места, вече са отменени. Това означава, че следващият Бундестаг на Германия ще има общо 630 депутати  - с над 100 по-малко. Едно от старите правила обаче ще остане. Всяка партия, която не успее да събере 5% от гласовете, все пак може да влезе в парламента, ако спечели в три от 299-те избирателни района.

Кои партии биха могли да съставят следващото правителство на Германия?

Консервативните партии ХДС и ХСС са фаворити да спечелят най-много места в парламента, но като изключи коалиция с АзГ, Мерц стесни възможностите им за потенциални партньори в управлението. Това прави най-вероятно сключването на споразумение с една от двете партии - СДПГ и Зелените.