Екранната зависимост: Когато телефонът замества реалността

В Русе стартира инициатива с безплатни психотренинги за родители на тийнейджъри, организирани от специалисти по зависимости и детски психолози. Целта е да се даде практическа помощ на родителите в разпознаването и справянето със зависимости при децата. Темата далеч не се ограничава до вейпове и алкохол – на преден план излиза екранната зависимост.

„Наблюдаваме тревожна тенденция към изолация и емоционално отдалечаване от реалността. Това е основният признак на зависимостта, независимо дали говорим за екрани или вещества“, обясняват психолозите Елена Минкова и Теменужка Христова.

Когато телефонът стане отдушник

В студиото на предаването "Пулс" по NOVA NEWS клиничният психолог д-р Таня Илиева поясни, че много от родителите не осъзнават, че екранната зависимост започва още от ранна детска възраст. „Често още в количката, когато детето получава телефон, за да бъде спокойно. Това създава навик, който лесно прераства в пристрастяване“, казва специалистът.

Тревожна статистика: Човек скролва 141 километра в социалните мрежи годишно

Колко е твърде много?

Според Световната здравна организация:

►До 2 години – екрани не се препоръчват (освен за видеоразговори с близки);

►2–5 години – максимум 1 час дневно;

►Над 6 години – до 2 часа дневно, извън учебните цели.

„Но не само времето е от значение. Важно е и какво гледа детето, как го използва и с какво го заменя“, допълва д-р Илиева.

От игри навън до самота пред екрана

Като училищен психолог в София тя ежедневно наблюдава как учениците прекарват почти всяко междучасие пред телефона. „Все повече деца са сами, гледат клипове, скролват в социалните мрежи и чатят, вместо да разговарят или играят с връстници. Това води до тревожни сигнали – изолация, спад в училищните резултати, дори отказ от посещение на училище, включително при ученици от началния курс“, казва д-р Илиева.

Кога стоенето пред екрана се превръща в зависимост

Първи стъпки към промяната

Какво могат да направят родителите? Д-р Илиева съветва:

►Признайте, че има проблем – това е началото.

►Въведете режим за използване на телефона – например семейни вечери без екрани.

►Създайте ритуали за качествено време заедно – разговори, настолни игри, разходки.

►Насърчавайте хобита и извънкласни дейности.

►Включете се в живота на детето – с интерес, не с контрол.

Децата искат време, не просто правила

„Децата казват: „Искам да говоря с майка ми, а тя няма време”. Това не са единични случаи“, разказват водещите психолози от тренингите. „Най-страшното за децата не е да им вземат телефона – а да усетят, че мама и тати са разочаровани и не ги разбират.“

Психолог: При свръхупотребата на дигитални устройства, децата не могат да се свържат с това, което наистина се случва

Лошият пример започва от нас

„Масово виждаме родители, които не пускат телефона дори в градския транспорт, на светофара или по време на вечеря. Не можем да очакваме от децата да бъдат по-разумни от нас. Примерът започва от възрастните“, категорична е д-р Илиева.

Снимка: iStock

„В двойките, където и двамата партньори живеят в телефона си, общуването страда. Всеки се затваря в собствения си виртуален свят и отчуждението е неизбежно. Затова не е изненада, че и възрастните вече търсят помощ за зависимост от екрани“, допълва клиничният психолог.

Зависимостта се лекува със свързаност

Психотренингите в Русе продължават до ноември, а групите се събират в регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Над 30 родители вече са заявили участие. Интересът е показателен – екранната зависимост вече не е тема, която можем да игнорираме. Може би е време да погледнем не само в екраните си – а и в очите на децата си.

Повече гледайте във видеото.