Книгите лечители: Що е то библиотерапия и защо все повече хора прибягват до нея

📚 Какво е библиотерапия и защо набира популярност?

💡 Кратко въведение в концепцията и защо интересът към нея расте?

Библиотерапията набира все по-голяма популярност като средство за подобряване на психичното здраве и общото благосъстояние на хората. Но, за да има реален ефект, тя трябва да бъде правилно подбрана. И това се отнася както за книгата, така и за човека.

👩‍🏫 Историята на Елизабет: Когато книгите лекуват

📖 Личен разказ за силата на творческата библиотерапия в труден момент от живота

През лятото на 2017 г. Елизабет Ръсел преминавала през труден период. Разводът ѝ бил тежък, засягал и двете ѝ деца тийнейджъри, а тя все още се борела с дългогодишна депресия. „Беше наистина, наистина стресиращо време“, спомня си Ръсел, учителка и библиотекарка в начално училище в Кънектикът, САЩ.

Но в този момент онлайн тя попаднала на нещо, наречено „творческа библиотерапия“ – индивидуално препоръчване на художествена литература с цел подобряване на психичното здраве. Името на Ела Бъртуд, библиотерапевт от Съсекс, Великобритания, съавтор на книгата The Novel Cure за литературни терапии, се появявало отново и отново. Ръсел – запален читател, веднага поискала да опита.

Снимка: iStock

След като разпитала Ръсел за нейните читателски навици и провела интервю за трудностите в личния ѝ живот, Бъртуд ѝ изпратила списък с книги, препоръчани спрямо живота ѝ. Много от тях включвали герои, изправени пред трудни, брачни решения, като "George and Lizzie" от Нанси Пърл. „Бях просто смаяна“, спомня си Ръсел. Уроците и грешките на измислените герои ѝ помогнали да осмисли това, през което преминавала, и я накарали да се чувства по-малко сама. „Това отключи нещо в мен, което имаше нужда да бъде отключено и да започне да се лекува“, твърди тя.

🧠 Как художествената литература влияе на психичното здраве?

🌈 Ползи, рискове и нюанси в психологическото въздействие на четенето

Във Великобритания и на други места библиотерапията, която включва също препоръки за нехудожествена литература и такава за самопомощ, набира все по-голяма популярност като средство за подобряване на живота на хората, подпомагане при вземане на трудни житейски решения и дори лечение на конкретни психични състояния.

Докато ползите от литературата за самопомощ са добре документирани, привържениците на художествената или т.нар. „творческа библиотерапия“ твърдят, че тя предлага сходни предимства. Те изтъкват, че потапянето в богати, симулирани светове – често отразяващи реални житейски преживявания,  може да помогне на читателите да разберат емоции, да открият стратегии за справяне или просто да намерят временен отдушник от ежедневните си тревоги.

📈 Наука и четене: Какво казват изследванията?

🔬 Обзор на научните доказателства и какво още липсва като данни

Както двама изследователи пишат в статия от 2016 г. в списание The Lancet, потапянето в литературата може „да помогне за облекчаване, възстановяване и съживяване на разтревожения ум – и да играе роля в намаляване на стреса и тревожността, както и на други състояния на душевно страдание“. Като се има предвид недостигът на достъпни услуги за психично здраве в много страни, идеята, че художествената литература може да предложи подкрепа, звучи особено привлекателно.

Както всеки, който някога е чел и обикнал художествено произведение, може да потвърди – историите оказват силно въздействие върху ума и емоциите ни. Но това не означава, че всякакъв вид художествена литература подобрява психичното здраве. Няколко експерти изразяват притеснение относно това, което възприемат като преувеличено обещание на творческата библиотерапия при лечението на конкретни психични разстройства, където, според тях, научните доказателства все още са доста оскъдни. Всъщност изследванията показват, че определени книги може дори да бъдат вредни.

❗ Кога книгите могат да бъдат вредни?

⚠️ Примери за потенциално негативни ефекти от неподходящи литературни препоръки

Съществуващите проучвания представят по-нюансирана картина, според която художествената литература може да подпомогне общото благосъстояние, но това силно зависи от самия човек, от книгата и от начина, по който той взаимодейства с нея, твърди  Джеймс Карни, специалист по изчислителна когнитивна наука от Лондонското интердисциплинарно училище.

„Съществува идея, че книгите са някакъв култов обект, който ще оправи всичко“, казва Карни. „Мисля, че при определени състояния и за определен тип личности това може да е вярно, но идеята, че те са универсално лекарство, просто не отговаря на истината“.

Някои проследяват произхода на библиотерапията до Първата световна война, когато художествени и нехудожествени книги са използвани, за да облекчат страданията и травмите на войниците. Но идеята се завръща през 90-те години на миналия век, казва Карни. Днес тя съществува в различни форми – от библиотерапевти като Бъртуд, които предлагат индивидуални книжни препоръки срещу 130 долара на сесия, до общопрактикуващи лекари като Андрю Шуман, които насочват някои от своите пациенти към художествена литература. Шуман е лекар в Националната здравна служба на Великобритания (NHS), консултант на библиотерапевтичната благотворителна организация ReLit и съавтор на статията от The Lancet от 2016 г. за ползите от библиотерапията.

🗣️ Защо груповото четене засилва ефекта?

🤝 Сила на споделеното преживяване и ползите от читателски клубове

Макар че художествената библиотерапия не може да замени други лечения, „в съчетание с други терапии, тя може да бъде изключително мощна и стимулираща“, казва Шуман. Едно от предимствата ѝ в сравнение с други видове терапии, добавя Ръсел, е, че хората могат да я практикуват в личното си и свободно време – да посягат към книгите, когато се чувстват емоционално готови, и да ги оставят, ако почувстват претоварване.

От 2013 г. британската неправителствена организация The Reading Agency развива програмата Reading Well, която подбира специализирани списъци с книги за хора с различни състояния като деменция или депресия. Тези списъци се изготвят внимателно и се преглеждат както от експерти, така и от хора с личен опит с подобни състояния, казва Джема Джоли, ръководител на отдел „Здраве и благосъстояние“ в организацията.

📚✨ Програмата Reading Well: Подкрепа чрез проверени заглавия

🔍 Как се избират книгите и защо е важно да са съобразени с нуждите на читателите

Джоли казва, че целта е да се насочат хората към наистина полезни заглавия, особено като се има предвид огромният брой книги по теми, свързани с психичното здраве, и това, което тя възприема като широко разпространено високомерие относно това какво се смята за „стойностна“ литература. Чрез партньорства с местни библиотеки в Англия и Уелс програмата е улеснила заемането на над 3.9 милиона книги от създаването си, посочва тя.

Снимка: iStock

Дори някои здравни агенции в Обединеното кралство вече обръщат внимание на библиотерапията: в определени случаи, като хранителни разстройства, книгите за самопомощ се признават като терапевтичен инструмент в клиничните насоки. Заслужава си да се отбележи, че – подобно на художествените препоръки,  не всички книги за самопомощ, насочени към дадено състояние или етап от живота, ще бъдат полезни и ефективни за всички пациенти. Ако имате конкретни здравословни притеснения, задължително се консултирайте с личния си лекар.

💬 Библиотерапията не е универсално лекарство – и това е важно

⚖️ Защо няма едно решение за всички и какво да имаме предвид, когато опитваме този метод

Въпреки това доказателствата, че четенето подпомага психичното здраве, са малко противоречиви. Учени са установили, че в сравнение с хората, които не четат, онези, които редовно отварят книга за удоволствие, обикновено изпитват по-малко стрес, депресия и самота, по-социално свързани и уверени са, а може би дори живеят по-дълго. Това обобщава психологът Джулия Поерио от Университета в Съсекс, Великобритания, в статия от 2020 г. Но Поерио поставя въпроса: „Наистина ли художествената литература подобрява качеството на живот, или просто хората с по-висок стандарт на живот са онези, които по принцип четат художествена литература?“

За много книги за самопомощ, които някои експерти описват като същинска „самоуправлявана терапия”, ползите са ясни, казва Поерио. Едно проучване от 2004 г., например, установява, че книгите за самопомощ могат да помогнат на хора с тревожност и депресия, а изследване от 2006 г. върху пациенти с хранителни разстройства показва, че самопомощта е също толкова ефективна, колкото и другите психологически терапии за намаляване на преяждането, прочистването и симптомите на депресия.

Но ползите от художествената литература са по-сложни. Изследванията показват, че четенето повишава емпатията, прави хората по-малко склонни да стигматизират маргинализирани групи, насърчава по-добро отношение към другите и повишава самочувствието. За децата то умерено подобрява поведението, включително намалява агресивните прояви при момчетата. Оказва се, че помага на деца с определени здравословни проблеми и трудности в развитието да се изразяват по-добре.

Снимка: iStock

Обаче доказателствата са доста неубедителни, когато става дума за лечение на конкретни психични разстройства. Някои експерти предполагат, че четенето за герои с преживявания, подобни на нашите, ни позволява да се идентифицираме с тях и да изпитаме катарзис, когато героите преодоляват трудности, което можем да приложим и в собствения си живот, обяснява Емили Тросчанко, литературен учен от Университета в Оксфорд.

Но има малко изследвания, които да потвърждават, че това наистина се случва, казва тя. Според нея „това е твърде опростено и явно не се случва често хората да четат за трудни преживявания, които имат някакво сходство с техните собствени“.

Мнозина казват, че художествената литература им е помогнала с психичното състояние; 81% от участниците в годишното проучване на The Reading Agency за 2022 г. заявяват, че книгите от програмата Reading Well им помагат да разберат по-добре здравословните си нужди. „Най-често от проучванията излизат неща като това, че: „Осъзнавам, че не съм сама и знам как мога да си помогна сама“, казва Джоли.

🛤️ Пътят към лично благополучие: Четенето като вътрешно пътешествие

🌿 Призив към осъзнато четене и търсене на собствения ритъм на изцеление

Но за да се докаже, че творческата библиотерапия може да помогне при лечението на психични разстройства, са необходими мащабни изследвания за всяко конкретно състояние, при които участниците, които четат роман, да се сравняват с тези, на които е дадено плацебо, обяснява Карни. Съществуващите изследвания не отговарят на този стандарт, казва той. В случая с посттравматичното стресово разстройство – състояние, при което някои експерти вярват, че художествените светове могат да бъдат особено полезни, тъй като позволяват на пациентите да осмислят емоции, които иначе биха се усещали като заплашителни – едно проучване от 2017 г. стига до заключението, че няма качествени изследвания, доказващи ползите от това.

Има и тревожни открития – според някои изследвания  определени видове художествена литература могат да причинят вреда. В проучване от 2018 г. Тросчанко си сътрудничи с британската благотворителна организация за хранителни разстройства Beat, като анкетира почти 900 души, повечето от които са имали хранително разстройство. Те били попитани как четенето на художествени книги е повлияло на настроението им, самочувствието, диетите и спортните навици, както и как се чувстват относно телата си. Изненадващо за Тросчанко, когато хората си спомняли, че са чели книги с герои, страдащи от хранителни разстройства, това обикновено влошаваше симптомите им. „Ако имаш хранително разстройство, вероятно поне възприемаш, че ефектите от четенето на такива книги върху теб са негативни. Тревожно е, че около дузина участници дори са търсили активно такива книги”, твърди тя.

Тросчанко спекулира, че тези книги отключват същите лоши чувства, които подхранват хранителните разстройства, като например съревнование за изваяните тела и хранителните навици на другите. Друго нейно изследване показва, че хора с хранителни разстройства трудно успяват да се съсредоточат върху текстове, които не са свързани с тяхното състояние. В крайна сметка „единственото, върху което могат да се фокусират, всъщност ги въвлича още по-дълбоко в този обсебен свят на тесни фиксации“, казва тя. „Това е една от причините да се дразня от лекомисленото отношение „четенето на книги за дадена тема винаги трябва да е полезно”, защото зависи от книгите. Литературата е сложна. Човешките същества са сложни. Така че защо не очакваме и ефектите да са сложни и нюансирани?“, пита тя.

Снимка: iStock

Карни подозира, че хората със зависимости могат по подобен начин да бъдат провокирани от романи, в които има герои с навици, свързани с употреба на забранени вещества, тъй като тези истории често романтизират зависимостта, казва той. Междувременно Шуман, лекар в NHS, подчертава, че обсъжда художествена литература само с пациенти, които познава добре, и никога не би я препоръчал на хора в психотично състояние или на такива с мисли за самоубийство — тъй като това би могло да бъде вредно, неподходящо и неефективно, а дори и да подкопае доверието на пациентите към лекарите.

Програмата Reading Well отчита тези нюанси, казва Джоли. Например, предвид изследванията, че художествените разкази за определени състояния могат да бъдат вредни, организацията The Reading Agency е съставила списък с книги, които повишават настроението и вдъхновяват — за хора, които искат да избягат от състояния или преживявания, през които преминават. Препоръките на Reading Well за възрастни с хранителни разстройства включват само книги, които предлагат практическа подкрепа, а не художествени разкази, свързани с хранителни навици и възприятия за тялото (въпреки че списъците за тийнейджъри включват такива книги, въз основа на обратна връзка от здравни специалисти и млади хора, които са искали повече лични истории, уточнява Джоли).

Програмата Reading Well също е премахнала художествени разкази за деменция след обратна връзка от пациенти, които са заявили, че предпочитат реални истории, които по-добре улавят нюансите на състоянието. Джоли признава, че книгите не са решение за всеки. „Винаги казваме, че няма универсален подход“, подчертава тя. И допълва: „Става дума за допълнителен инструмент, който може да помогне на някои хора“.

Това не означава, че художествената литература не може да помогне за подобряване на определени състояния. Проучване, което проследява две групи от по осем души с депресия, показва подобрение в психичното им здраве през годината, в която са посещавали групови четения на поезия и проза. Карни подозира, че определени видове художествена литература могат да бъдат полезни за хора с тревожност, която в основата си се дължи на непредсказуемост. Той предполага, че четенето на истории с предвидими герои – като много от произведенията от 19-и век, в стил Шерлок Холмс, може да е полезно, „защото на практика заливаш света с доказателства, че той е предвидим“.

🌿 Четенето извън диагнозата: Път към вътрешно равновесие

📘 Подобряване на психичното благополучие чрез литературно преживяване

Извън контекста на лечение на конкретни състояния, четенето на художествена литература, проза или поезия може да подпомогне общото психично благополучие. Например хора с хронична болка, участвали в програма за четене на глас, организирана от британската благотворителна организация The Reader Organisation, споделят, че са почувствали усещане за общност, подобрение в настроението и качеството на живот.

Снимка: iStock

Подобни подобрения в качеството на живот могат да зависят от начина, по който хората взаимодействат с книгите. В едно от изследванията на Поерио, тя и нейните колеги накарали 94 възрастни хора да слушат аудиокниги, които те сами избрали от списък с популярна художествена и нехудожествена литература. Забележително е, че дори две седмици след края на програмата участниците съобщили за подобрение в общото си състояние и усещали, че животът им има повече смисъл – но това се отнасяло само за онези, които казали, че са се ангажирали дълбоко с книгата и са я оценили.

„Когато хората емоционално се ангажираха със съдържанието на книгата, когато ги завладяваше, когато се чувстваха погълнати, когато намираха отзвук в нея и тя оставяше трайно впечатление – именно тогава наблюдавахме ползи за психичното им състояние“, казва Поерио.

👥 Силата на общността в споделеното четене

📖 Как четенето създава връзка, утеха и чувство за принадлежност

Карни е съгласен, че просто да дадеш на някого роман няма да има голям ефект. Неговите изследвания показват, че размишлението върху книгите след това – особено в компания с други хора, води до много по-значително подобрение на живота. Обсъждането на литература дава на хората начин да разсъждават върху тревожни теми, без това да засяга тяхното психическо състояние, твърди той.

„Когато четеш художествена литература, не се тревожиш за Хийтклиф или какво ще направи Хийтклиф, защото той е изолиран от теб чрез факта, че не е реален. Художествената литература ти дава възможност да репетираш всички тези трудни, предизвикателни социални сценарии“, отбелязва Карни. И „ако можеш да го направиш заедно с други хора, това го прави по-реално, по-въздействащо“.

📚 Как да започнем с библиотерапия? Съвети за начинаещи

🛋️ От читателски клубове до поезия – практични стъпки към терапевтично четене

За хората, които искат сами да изпробват библиотерапията, Карни препоръчва да опитат да намерят читателски клуб за групови дискусии. Джоли препоръчва обществените библиотеки, където можете да пробвате много книги безплатно – и ако една книга не ви допада, вземете друга, опитайте нещо по-кратко или различен жанр, като поезия. А ако четенето не е за вас, добавя Поерио, може би има и други начини за подобряване на психичното благосъстояние – като музика или визуално изкуство. „Ако усещаш, че ти помага, ако чувстваш ползата... ще искаш да продължиш. Но ако ти се струва, че не ти е полезно или дори е натрапчиво, трябва да се чувстваш напълно свободен да спреш по всяко време“, казва Шуман. 

🎨 Ако книгите не помагат: Търси своята форма на изразяване

🎵 Алтернативи в подкрепа на душевното здраве

Що се отнася до Ръсел, тя е убедена, че библиотерапията предлага път към по-добро психично здраве и е провеждала няколко сесии с Бъртуд след първоначалната си консултация. Дори е купила ваучери за библиотерапия за приятелите си и я използва, за да помага и на своите ученици, като избира книги, които разглеждат имигрантския опит, теми за загуба или други трудности. „Мисля, че най-важното е, че благодарение на това не се чувстваш сам“, казва тя. „Можеш да си поемеш дъх и да си кажеш: Не вървя по този път сам“.