Галин Цоков: Учителят е ключов за изграждането на личността, а не само за предаването на знания

Специализирани училища, по-интензивно обучение по български език за ученици, за които той не е майчин, и акцент върху функционалната грамотност са част от предстоящите реформи в образователната система. Това заяви проф. д-р Галин Цоков - директор на Института по образование към МОН и бивш служебен министър на образованието, в ефира на предаването „Социална мрежа“ по NOVA News.

Сред ключовите промени в проекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование е преструктурирането на математическите и природо-математическите гимназии. Те ще могат да приемат ученици след завършен 4. клас, които ще продължат обучението си до 12. клас без ново класиране след 7. клас.

Променят НВО по математика за 7 и 10 клас от тази учебна година

„Целта е да се даде устойчивост на обучението в областта на математиката и науките, както и да се засили интересът към тези дисциплини. Това е отговор и на дългосрочните резултати от международните изследвания като PISA“, обясни проф. Цоков.

Сериозни промени се предвиждат и в системата за оценяване, като се залага на формиращото оценяване – модел, който акцентира върху постоянната обратна връзка между учители, ученици и родители.

Въпросът с използването на мобилни устройства в училище също остава на дневен ред. Проф. Цоков припомни, че и сега законът забранява ползването им по време на учебния процес, но подчерта, че забраната сама по себе си не решава проблема с мотивацията.

„Ако не ползват телефони, какво ще ги ангажира в класната стая? Тук ключова роля играят учителите – чрез интерактивни методи, електронни ресурси и социално-емоционално учене“, каза той.

Красимир Вълчев: Забраната на смарт устройства в училище ще направи децата по-концентрирани

Според проф. Цоков една от належащите мерки е засилване на обучението по български език за децата, за които той не е майчин. По думите му това е критичен фактор за успеха и интеграцията в образователната система и вече се работи по конкретни програми в тази насока.

Проф. Цоков коментира и предложения нов предмет „Религии и добродетели“, който предизвика дебат в обществото. Той подчерта, че не става дума за вероучение, а за светски предмет, който ще се преподава от учители, а не от свещеници.

„Този предмет има потенциал да повлияе положително върху атмосферата в клас, да насърчи етичните отношения и да намали агресията. Повечето европейски образователни системи вече включват подобни дисциплини, насочени към изграждане на морални и социални умения“, обясни той.

МОН за религията в училище: Нито едно дете няма да бъде фундаментализирано

Според проф. Цоков, новите предизвикателства изискват нов подход от страна на учителите, като ще се въведе и система за външна оценка на тяхната работа. Целта не е санкция, а подкрепа и професионално развитие на преподавателите.

„Учителят вече не е просто предаващ знание, а ключова фигура в изграждането на личността“, обобщи Цоков.

Той пожела успешна, здрава и ползотворна учебна година на децата и изрази увереност, че предстоящите промени ще дадат по-добри перспективи за българските ученици и ще направят системата по-мотивираща, адаптивна и справедлива.

Целия разговор гледайте във видеото.